Читать «Двамата братя» онлайн - страница 6

— Видя ли, кръчмарю, че се ожених за царската дъщеря? Но макар че спечелих облога, ще ти оставя и кръчмата, и хилядата жълтици.

Младият цар и царицата заживели щастливо и весело. Той често ходел на лов в гората, а верните животни винаги го съпровождали.

Веднъж младият цар видял в гората великолепен бял елен и казал на свитата си:

Почакайте ме тук, а аз ще се върна, за да догоня елена.

Той се отправил към най-гъстата част на гората, а животните неотстъпно го следвали. Когато се стъмнило, царят още го нямало. Хората му се върнали в двореца и казали на младата царица, че съпругът й е изчезнал.

А ловецът продължавал да преследва красивия елен, но все не можел да го стигне, докато накрая забелязал, че се намира в най-тъмната и най-гъстата част на гората. Взел рога си и започнал да тръби, но отговор не получил. Настъпила нощ и той разбрал, че няма да може да се върне у дома. Решил да пренощува в гората. Слязъл от коня и запалил огън. Изведнъж, както седял край огъня заедно с животните, се чул човешки глас:

— Ох, колко ми е студено!

Ловецът се огледал наоколо и видял, че на дървото седи някаква старица.

— Слез да се стоплиш — казал той.

— Не мога, твоите животни ще ме изядат — отговорила старицата.

— Бабо, та те дори няма да те докоснат! — казал ловецът.

Старицата обаче била вещица и казала:

— Ще ти хвърля един прът. Удари с него животните по гърба и тогава те нищо няма да ми направят.

Ловецът ударил животните с пръта и в същия миг те се вкаменили. Вещицата слязла от дървото, докоснала го с пръта и той също се вкаменил. После тя злобно се изсмяла и го хвърлила заедно с животните в една яма, където имало много такива камъни.

В това време в царството пристигнал вторият брат. Той търсил работа навсякъде, но не можал да намери, и тогава тръгнал да се скита по различни места, карал своите животни да танцуват пред хората, за да си изкарва прехраната. Един ден се сетил да отиде при дървото, в което с брата били забили ножа, преди да се разделят. Намерил дървото и видял, че половината острие на ножа е покрито с ръжда. Той се изплашил и си рекъл: „Явно с моя брат се е случило нещастие. Но аз мога да го спася — половината острие все още блести.“ И поел със своите животни на запад. Така стигнал до царството. Пред градските врати го посрещнала стражата и го попитала дали да съобщят на царицата, че мъжът й се е завърнал. Те го взели за ловеца, който изчезнал в омагьосаната гора. Той разбрал, че става дума за брат му, и си помислил: „По-добре е да се представя за него — така ще е по-лесно да го спася“. Затова заповядал на стражата да го съпроводи до двореца. Царицата го посрещнала със сълзи на очи и го попитала защо се е забавил толкова много.

— Загубих се в гората и не можах да се измъкна по-рано от нея — отговорил той.

Вечерта, когато се прибрали в покоите си и легнали да спят, мнимият цар положил между двамата своя меч. Царицата не разбрала какво значи това, но не се осмелила да попита. След няколко дни вторият брат казал, че иска отново да отиде в гората да половува. Когато навлязъл в нея заедно с животните, видял белия елен и тръгнал да го гони, но не можал да го настигне и неусетно попаднал в най-гъстата част на гората. Наложило се и той да пренощува там. Запалил огън и всички насядали край него. Изведнъж се чул човешки глас: