Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 93

— Какво става? — прошепна Лекси. — Какво се случи?

— Не знам — призна Джеръми.

— Да не би бебето да не е добре?

— Не каза такова нещо — отговори й Джеръми, за да вдъхне увереност не само на нея, но и на себе си. Преглътна с пресъхнала уста. — Сигурен съм, че е дреболия.

Лекси едва се сдържаше да не заплаче.

— Тогава защо отиде да извика лекаря?

— Длъжна е, предполагам, ако забележи нещо.

— Какво е забелязала? — попита умолително Лекси. — Аз не видях нищо.

— Не знам — отговори Джеръми след кратко колебание.

По бузата й се търкулна сълза.

— Кажи ми какво става…

Той придърпа безпомощно стола си към нея.

— Не знам. Но сърдечният ритъм на бебето беше нормален. Развива се както трябва. Щяха да ни кажат, ако бяха забелязали нещо нередно.

— Видя ли изражението й? Изглеждаше… уплашена.

Този път Джеръми не успя да отговори. Втренчи се в рафта с брошури за бременни до отсрещната стена. Слънцето, високо и силно, напираше да нахлуе в стаята. Въпреки че беше с Лекси, той се почувства съвсем сам.

След секунда лекарят и ехографистката влязоха в стаята с пресилени усмивки. Жената седна пред екрана, а доктор Сомърс застана зад нея. Джеръми и Лекси мълчаха. Във възцарилата се тишина Джеръми чуваше как бие сърцето му.

— Да видим… — каза доктор Сомърс.

Ехографистката добави нов слой гел, опря сензора върху корема на Лекси и бебето се появи отново. Жената обаче не посочи него.

— Виждате ли? — попита тя.

Лекарят се наведе напред, Джеръми също. Пак видя вълнообразната бяла линия. Този път забеляза, че излиза от тъмните стени, заобиколили бебето.

— Е?

Лекарят кимна.

— Прикрепена ли е?

Жената раздвижи сензора и отново разгледа бебето от всички страни.

— Не забелязвам да се е прикрепила някъде — поклати глава тя. — Мисля, че проверих навсякъде.

— Да се уверим още веднъж — предложи доктор Сомърс и зае мястото й.

Раздвижи мълчаливо сензора; боравеше по-несръчно с уреда и образите се появяваха по-бавно. Приведе се съсредоточено към екрана и известно време не продума.

— Какво има? — попита Лекси с разтреперан глас. — Какво проверявате?

Лекарят погледна ехографистката и тя излезе от стаята. Когато останаха насаме, той им показа бялата линия.

— Виждате ли я? — попита ги той. — Нарича се амниотична връв. Проверявах дали се е прикрепила към бебето. Обикновено се прикрепя към крайниците — ръцете или краката. Засега не се е прикрепила и това е добре.

— Не разбирам — прекъсна го Джеръми. — Какво причинява тази връв?

Доктор Сомърс си пое дъх.

— Лентата е изградена от същото влакнесто вещество като амниона — сака, в който се помещава бебето. Виждате ли го? — Лекарят описа кръг с показалец върху екрана. — Единият край на връвта е прикрепен към сака, другият плува свободно. Този свободен край може да се прикрепи към плода. Тогава бебето ще се роди с амниотичен синдром. — Доктор Сомърс помълча и добави с неутрален тон: — Ще бъда напълно откровен — случи ли се това, рискът от вродени аномалии се увеличава многократно. Затова огледахме внимателно бебето. Искахме да се уверим, че амниотичната връв не го е засегнала.