Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 87

— Лека нощ — каза нежно, а палецът й погали бавно дланта му.

Той не отговори, но на другата сутрин Лекси му се стори смутена, когато тръгна към банята. Последва я; измиха си зъбите и чак тогава тя го погледна.

— Какво ти стана снощи? — попита го.

— В какъв смисъл?

— Бях в настроение, а ти заспа.

— Откъде да знам, че си била в настроение?

— Улових те за ръката, нали?

Джеръми примигна. Що за знак?

— Съжалявам — извини се, — не разбрах.

— Няма нищо — поклати глава тя, сякаш има нещо.

Тръгна към кухнята и Джеръми си отбеляза мислено да не забравя какво означава да те уловят за ръка в леглото.

След две нощи тя отново го хвана за ръката и Джеръми се обърна толкова бързо към нея, че чаршафите се оплетоха. Понечи да я целуне.

— Какво правиш? — Лекси се отдръпна назад.

— Държиш ме за ръката — обясни той.

— Е, и?

— Нали така проличавало, че си в настроение? Миналия път го спомена.

— Онзи път бях в настроение, но тогава ти галех дланта с палец.

Джеръми с всички сили се постара да проумее думите й.

— Значи сега не си?

— Не много. Спи ми се.

Той положи усилие да не въздъхне.

— Добре.

— Ще ме погушкаш ли?

— Защо не? — отговори й след известно колебание.

Едва на другата сутрин всичко се изясни. Събуди се и я видя седнала на канапето — всъщност по-скоро изглеждаше, сякаш се опитва да лежи и да седи едновременно. Горнището на пижамата й беше навито до гърдите. Настолната лампа бе насочена към корема й.

— Какво правиш? — попита я и се протегна.

— Ела бързо! — подкани го тя. — Седни до мен.

Той се настани до нея и тя му посочи корема си.

— Гледай! Не мърдай, за да го видиш.

Джеръми я послуша и внезапно върху корема й се появи малка подутина. Стана бързо и той се почуди какво става.

— Видя ли го? — възкликна Лекси.

— Май забелязах нещо. Но не знам какво е.

— Бебето е. Рита. През последните седмици го усещам да се движи от време на време, но сега за пръв път съм сигурна.

Подутината се появи отново.

— Видях! — възкликна Джеръми. — Наистина ли е бебето?

Лекси кимна възторжено.

— Цяла сутрин рита, но не исках да те будя. Дойдох тук, за да видя по-добре. Невероятно е, нали?

— Удивително — съгласи се той, без да отлепя очи от корема й.

— Дай ми ръка — каза тя.

Постави дланта му върху корема си. След няколко секунди той усети движението и се усмихна.

— Боли ли?

— Не — увери го Лекси. — По-скоро е като натиск или нещо такова. Трудно е да се опише, но е прекрасно!

Джеръми си помисли колко красива изглежда в мекото сияние на лампата. Тя го погледна със светнал поглед.

— Това осмисля всичко, нали?

— И не само това — допълни Джеръми.

Тя отпусна ръка върху неговата.

— Съжалявам, че напоследък не съм много отзивчива, но пак ми се гади. Странно, понеже през първите месеци не се чувствах така. Сега обаче стомахът ми непрекъснато се бунтува. Страхувах се да не повърна, докато се любим. Е, поне разбрах причината.

— Не се притеснявай — успокои я Джеръми. — Нищо ми няма.

— Как не! Разбирам кога си кисел.

— Нима?

Тя кимна.

— Мяташ се в леглото. Понякога въздишаш. Очевидно е. Но сега не ми се гади.

— Така ли?