Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 75

Едва се сдържа да не го удари. Приближи лице до неговото дотолкова, че усети дъха му.

— Повече не искам нито да те виждам, нито да говоря с теб.

Пусна го, обърна се и излезе от бара.

12

— Не съм го чувала — призна Лекси следващия следобед на Дорис, седнала срещу нея на масата в „Хърбс“.

— Сигурна съм, че всичко е наред — успокои я Дорис.

Лекси се поколеба, несигурна дали баба й е искрена, или просто й казва каквото иска да чуе.

— Да беше видяла изражението му вчера, когато бяхме в къщата! Гледаше ме… сякаш ме мрази.

— А няма ли право?

Лекси впи очи в нея.

— Това пък какво значи?

— Каквото казах — отвърна Дорис. — Как ще се почувстваш, ако откриеш нещо за Джеръми, което уронва доверието ти в него?

Лекси вирна възмутено брадичка.

— Няма да слушам такива неща!

— Напротив, ще слушаш. Дойде да потърсиш съчувствие, но докато ми разказваше какво се е случило, се опитвах да се поставя на неговото място. Вижда те да държиш ръката на Родни, отменяш вечерята с него, за да отидеш при Родни, а после разбира, че си била бременна и преди. Нищо чудно, че се е ядосал.

Лекси отвори уста да възрази, но Дорис вдигна ръка да я прекъсне.

— Знам, че не ти е приятно да го чуеш, но той не е единственият виновен.

— Извиних се. Обясних му всичко.

— Знам, но понякога това не е достатъчно. Скрила си истината от него — неведнъж, а три пъти. Как очакваш да ти вярва? Трябваше да му разкажеш какво се е случило с Тревър. Смятах, че си му казала, иначе нямаше да му дам дневника.

— Защо трябва да му казвам? Не съм мислила за това от години. Случило се е отдавна.

— Не и за Джеръми. За него се е случило в петък. На негово място и аз щях да се ядосам.

— На негова страна ли си?

— Този път да.

— Дорис!

— Сгодена си, Лекси. Знам, че Родни ти е приятел от години, но си сгодена за Джеръми и правилата се променят. Всичко щеше да е наред, ако му беше казала какво смяташ да направиш, вместо да се срещаш тайно с Родни.

— Не му казах, защото знаех, че ще се ядоса!

— Нима? Откъде знаеш? — Дорис прикова поглед в нея. — Трябваше да му се обадиш и да му кажеш, че искаш да поговориш с Родни, за да разбереш нещо за Рейчъл, да се увериш, че изчезването й не е свързано с теб. Сигурна съм, че Джеръми щеше да те разбере. Но ти не си му казала цялата истина, при това не за пръв път. А после той е открил, че си била бременна и преди.

— Значи съм длъжна да му обяснявам всичко?

— Не казвам това. Но в този случай трябваше да му кажеш. Не е кой знае каква тайна и дори да си искала да я забравиш, би следвало да се досетиш, че той рано или късно ще разбере. По-добре да беше научил от теб, а не от дневника ми. Или от някого другиго.

Лекси се обърна към прозореца, свила упорито устни, и баба й си помисли, че ще стане и ще си тръгне. Тя обаче не помръдна и Дорис се пресегна и я улови за ръката.

— Познавам те, Лекси. Вироглава си понякога, но не си жертва. Джеръми също не е. Трудностите, които преживявате, се наричат… живот. А животът има навик да те замеря с камъни, когато най-малко очакваш. Всяка двойка има добри и лоши моменти, всички влюбени се карат, но важното е, че сте заедно, а щом сте заедно, трябва да си вярвате. Ти трябва да му се доверяваш и той трябва да ти се доверява.