Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 74

Джеръми издиша бавно, неспособен да погледне Алвин в очите.

— Мария ти каза, нали? — попита. — Каква е причината да се разведем?

— Да — призна Алвин, явно облекчен, че приятелят му започва да се вразумява. — Да… Каза ми, че няма начин Лекси да е забременяла. Мария беше по-подозрителна и от мен. Замислих се и реших да изпратя имейлите. — Той въздъхна. — Сигурно сгреших. Не предполагах, че ще ги вземеш толкова на сериозно. Усетих, че си разтревожен, когато ми се обади, и осъзнах, че и ти се съмняваш как е забременяла. — Алвин млъкна, за да му позволи да обмисли чутото. — После дойде Рейчъл, изпихме по няколко чаши и тя започна да ми разказва как Родни все още таи чувства към Лекси. Спомних си как Лекси беше скрила, че е прекарала вечерта с него. Рейчъл говореше ли, говореше. Научавах все повече за миналото на Лекси. За онзи мъж, с когото излизала, и как забременяла. Това потвърждаваше мнението ми, че знаеш много малко за нея.

— Накъде биеш?

Алвин си пое дъх, подбирайки внимателно думите.

— Казвам, че да се ожениш, е сериозно решение и трябва да знаеш в какво се впускаш.

— Мислиш, че бебето е от Родни? — попита Джеръми.

— Не знам — отвърна Алвин, — но това не е главното…

— Нима? — повиши тон Джеръми. — Кое е главното? Искаш да изоставя бременната си годеница и да се върна в Ню Йорк, за да обикалям баровете с теб?

Алвин вдигна ръце.

— Нищо подобно!

— Звучи точно така! — изкрещя Джеръми. Хората наоколо пак се обърнаха, но той пак не ги забеляза. — Знаеш ли какво! — продължи. — Не ми пука какво мислиш! Бебето е мое! Ще се оженя за Лекси! И ще живея в Бун Крийк, защото искам да живея там!

— Недей да крещиш…

— Излъга ме!

— Опитвах се да ти помогна…

— Предаде ме…

— Не! — възрази разпалено Алвин. — Само задавах въпроси, които ти трябваше да си зададеш!

— Не ти влизаше в работата!

— Не исках да те обидя! — изкрещя Алвин. — Не съм единственият, който смята, че прибързваш. Братята ти също мислят така!

Забележката накара Джеръми да застине за миг; Алвин използва възможността да защити гледната си точка.

— Бракът е сериозно нещо, Джеръми! Не е като да излезеш на вечеря с жена! До края на дните си ще се будиш до нея, за бога! Хората не се влюбват за един ден. Ти също, независимо какво смяташ. Сторила ти се е страхотна, интелигентна, красива и прочее… но тутакси да решиш да споделиш остатъка от живота си с нея! Да зарежеш семейството и кариерата си ей така!

Гласът му звучеше умолително, като на учител, който се опитва да вразуми талантлив, но твърдоглав ученик. На Джеръми му хрумнаха много отговори. Да каже на Алвин, че бебето е негово без всякакво съмнение; че идеята да изпрати имейлите е не само погрешна, но и зловеща; че обича Лекси, обикнал я е от пръв поглед и винаги ще я обича. Но всичко това вече го бяха обсъждали и дори да не беше прав, Алвин нямаше да си признае.

А Алвин не беше прав. Грешеше от началото до края.

Джеръми се втренчи в чашата си, разклати я и вдигна очи към Алвин. Замахна рязко и лисна джина в лицето му. После го сграбчи за яката. Блъсна го назад и го притисна до близката колона.