Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 73

— Не знам защо не пиша, но това няма нищо общо с Лекси. И не съм нещастен.

— Дърветата ти пречат да видиш гората.

— Какво ти става? — възкликна Джеръми.

— Опитвам се да ти отворя очите.

— Звучи, сякаш не искаш да се оженя за нея.

— Мисля, че не бива да се жениш — отсече Алвин. — Казах ти го още преди да се преместиш. Не я познаваш и част от проблема ти е, че най-сетне го осъзнаваш. Не е късно…

— Обичам я! — прекъсна го раздразнено Джеръми. — Защо говориш така?

— Защото не искам да допуснеш грешка! Тревожа се за теб. Не можеш да пишеш, разорен си, очевидно не се доверяваш на Лекси, а и тя не ти се доверява достатъчно, щом не ти е казала, че е била бременна и преди. А сега сте се скарали за не знам си кой път…

Джеръми примигна.

— Какво каза?

— Казах, че не искам да сгрешиш.

— След това! — извика Джеръми.

— Какво след това?

— Каза, че Лекси е била бременна и преди.

Алвин поклати глава.

— Имах предвид…

— Откъде знаеш?

— Не знам… Сигурно ти си ми споменал…

— Не съм — възрази Джеръми. — Разбрах тази сутрин. И не съм ти казвал. Откъде знаеш тогава?

В този момент, вперил очи в приятеля си, той осъзна, че парченцата от мозайката внезапно се подреждат — непроследимите имейли, флиртът му с Рейчъл и поканата да му гостува, фактът, че Алвин я бе споменал в един от разговорите им, което означаваше, че не я е забравил, необяснимото изчезване на Рейчъл и думите на Алвин, че ще се чуят по-късно, защото сега има „гости“.

Джеръми затаи дъх, прозрял всичко от началото до края — прекалено невероятно, но твърде очевидно… Рейчъл беше приятелка на Лекси от години, имаше достъп до дневника на Дорис, знаеше какво съдържа и навярно знаеше, че Дорис го е дала на Джеръми. Рейчъл, която ревнуваше Родни от Лекси… И Алвин, неговият приятел, който продължаваше да се среща с бившата му съпруга и да споделя с нея.

— Рейчъл е била тук, нали? — попита задавено Джеръми. — Била е при теб в Ню Йорк, нали?

— Не.

— Ти си изпратил имейлите — продължи Джеръми, разярен и смаян от предателството на Алвин. — Излъга ме.

Хората наоколо се заобръщаха към тях; Джеръми не ги виждаше. Алвин отстъпи неволно назад.

— Ще ти обясня…

— Защо го направи? Мислех, че си ми приятел.

— Приятел съм ти.

Джеръми не го чу.

— Знаеше колко ми е трудно!

Поклати глава, опитвайки се да осъзнае целия смисъл на случващото се. Алвин протегна ръка към него.

— Добре де, Рейчъл беше тук. И аз изпратих имейлите — призна. — Не знаех, че е решила да дойде. Просто се обади, че пристига. Изненадах се не по-малко от теб. Честна дума! Колкото до имейлите, изпратих ги, защото съм загрижен за теб. Откакто замина, не си на себе си. Не исках да допуснеш грешка.

Джеръми не продума. Алвин стисна ръката му и продължи:

— Не казвам да не се жениш за нея. Тя изглежда чудесно момиче. Но ти прибързваш и не се вслушваш в разума. Възможно е да е най-прекрасната жена на света, надявам се да е, но трябва да знаеш в какво се впускаш.