Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 71

— Определено влезе и под кожата на приятелите ми.

Джеръми вдигна бирата и отпи глътка. Надигаше я цял час и вече се беше стоплила.

— Това не ме притеснява. Половината са с тениски от концерти, а другата половина са с кожени сака. Ще изглеждам като черна овца с каквото и да съм облечен.

— Имаш право — ухили се Алвин, — но забележи с каква енергия зареждат партито ти. Не мога да си представя да прекарам цяла нощ само с Нейт.

Джеръми погледна агента си в отсрещния край на стаята. Нейт носеше костюм от три части, челото му светеше от пот, а върху брадичката му беше покапал сос от пицата. Изглеждаше по-неуместно дори от него самия. Нейт забеляза, че го гледа, и му помаха с парчето пица.

— Което ми напомня… да ти благодаря, че покани приятелите си на ергенското ми парти.

— Че кого да поканя? Обадих се на момчетата от „Сайънтифик Америкън“, но не проявиха интерес. Всички други, за които се сетих, бяха жени. Ако не броим братята ти и Нейт, разбира се. Едва сега осъзнах, че си живял като отшелник тук. А и това е само подгряващо парти, за да се настроим за вечерта.

— Страхувам се да попитам какво още се предвижда.

— Не бой се. Изненада е.

Гостите нададоха възторжен рев. Тук-там се разля бира, докато повторението показваше как Айвърсън вкарва кош за три точки.

— Говори ли с Нейт?

— Да. Защо?

— Защото не искам да провали вечерта, дрънкайки за писане. Знам, че е болезнена тема, но се налага да я забравиш, щом яхнем лимузината.

— Няма страшно — излъга Джеръми.

— Да бе! Затова подпираш стената, вместо да гледаш мача.

— Събирам сили.

— По-скоро изглежда, че пестиш сили. Ако не те познавах, щях да се усъмня, че това ти е първата бира.

— Е, и?

— Е, и? Това е ергенското ти парти! Позволено ти е да го удариш през просото. Да ти донеса ли нова бира?

— Няма нужда — настоя Джеръми. — И така се забавлявам.

Алвин го изгледа изпитателно.

— Променил си се.

Да, помисли си Джеръми, променил съм се. Но не каза нищо.

Алвин поклати глава.

— Знам, че ще се жениш, но…

Джеръми го погледна втренчено.

— Но какво?

— Това — отговори Алвин. — Всичко. Начинът, по който си облечен. Начинът, по който се държиш. Все едно си друг човек.

Джеръми сви рамене.

— Може би съм пораснал.

Отлепяйки етикета на бирата си, Алвин отговори:

— Да… Може би.

Щом мачът свърши, приятелите на Алвин се нахвърлиха върху храната, решени да не оставят нито хапка от пицата, докато най-сетне Алвин ги отпрати от апартамента. Когато си тръгнаха, той, Нейт, Джеръми и братята му се качиха в лимузината, очакваща ги пред блока. В колата имаше нова касетка с охладена бира и дори Нейт се развесели. Понеже не носеше на алкохол, той се олюляваше след трите изпити бири, а клепачите му натежаваха.

— Клосън — обади се той. — Трябва да напишеш история като онази за Клосън. Нещо такова трябва да напипаш. Още един слон в торбата. Чуваш ли?

— Чувам. Слон в торбата — отвърна Джеръми, стараейки се да отбягва възкиселия му дъх.

— Именно! Това ти трябва!

— Знам.

— Трябва да е нещо велико!

— Разбира се.

— Слон! Чуваш ли?

— Големи уши, дълъг хобот, яде фъстъци. Слон. Разбрах.