Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 67

— Не се опитваш да се поставиш на мое място.

— Напротив! Поставям се! Приискало ти се е пак да се скараме и си потърсил повод. Е, поздравления, намери го! Но на мен ми писна! Знам, че си напрегнат, но не бива да си го изливаш върху мен!

— Това пък какво означава?

— Писането! — разпери ръце тя. — То е причината и ти го знаеш! Не можеш да пишеш и си го изкарваш на мен, все едно аз съм виновна. Преувеличаваш всичко, а аз съм под обстрел. Приятелят ми е в беда и аз решавам да поговоря с него. И — хоп! — не ти се доверявам! Не съм ти казала, че преди четири години съм забременяла, защото ти нямам доверие! Омръзна ми да излизам лоша, понеже ти не можеш да напишеш статия!

— Не хвърляй вината върху мен! Аз се жертвах да дойда тук…

— Виждаш ли! — извика тя. — Точно това исках да кажа! Жертвал си се! — Лекси буквално просъска думата. — Точно така се държиш! Сякаш си съсипал целия си живот, като си се преместил тук!

— Не съм казвал такова нещо.

— Не, но го мислиш! Изнервен си заради писането и изливаш гнева си върху мен. А хрумвало ли ти е, че на мен също не ми е лесно? Аз отговарям за сватбата! Аз отговарям за ремонта на къщата! И при това нося дете! Какво получавам обаче? „Не ми се доверяваш, не ми казваш истината!“ Дори да ти кажа всичко, пак ще намериш причина да се ядосаш! Да ме обвиниш в нещо! Превърнал си се в човек, когото не познавам.

Джеръми усети как гневът му се разпалва отново.

— Аз изоставих семейството си, защото ти не пожела да се преместиш! Аз рискувах кариерата си, защото ти не пожела да рискуваш своята. Аз живея в мизерен мотел, заобиколен от мъртви животни, защото ти не искаш хората в града да останат с погрешно впечатление! Аз плащам всичко, което поискаш, а не обратното!

— И за парите ли се ядосваш?

— Разорявам се, а ти дори не забелязваш! Можехме да почакаме с ремонта. Не ни трябва бебешко легло за петстотин долара! Не ни трябва цял гардероб с бебешки дрехи! Бебето още го няма! — Той разпери ръце. — Сега разбираш защо се притеснявам за писането, нали? Защото така купувам нещата, които искаш, а тук не мога да пиша. Тук нищо не се случва, тук няма живец, няма нищо!

Той замълча и двамата се втренчиха един в друг. Гледаха се дълго, без да проговорят.

— Наистина ли мислиш така? Че тук няма нищо? Ами аз и бебето? Нищо ли не означаваме?

— Разбираш какво искам да кажа.

Лекси скръсти ръце.

— Не разбирам. Обясни ми.

Джеръми поклати глава. Почувства се изтощен до краен предел. Искаше само тя да го изслуша. Напразно! Слезе безмълвно от верандата.

Тръгна към колата, но реши да я остави на Лекси. Той щеше да измисли нещо по-късно. Извади ключовете от джоба си и ги хвърли до гумата. Закрачи по алеята, без да поглежда назад.

11

Часове по-късно Джеръми седеше във фотьойла в къщата на родителите си в Куинс и се взираше през прозореца. В крайна сметка взе колата на Дорис, за да се преоблече и да си събере набързо багажа в „Грийнлийв“. После тръгна към летището. Забелязала изражението му, Дорис не му зададе никакви въпроси, а по пътя той преповтори мислено кавгата с Лекси поне сто пъти.