Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 39

Не беше подготвен обаче за необяснимите промени в настроението. Една нощ, около седмица след вечерята в „Керидж Хаус“, той се събуди и чу Лекси да хлипа. Погледна я. Седеше облегната на таблата на леглото. В сумрака не различаваше чертите й, но забеляза купчина смачкани салфетки в скута й. Изправи се.

— Лекс? Добре ли си? Какво има?

— Съжалявам — подсмръкна тя, сякаш страдаше от жестока хрема. — Не исках да те събудя.

— Не се безпокой… Какво има?

— Нищо.

Прозвуча като „мисто“. Той я погледна колебливо. Лекси продължи да плаче.

— Тъжна съм — подсмръкна.

— Да ти донеса ли нещо? Пастърма? Доматена супа?

Тя примигна, сякаш недоумяваше дали е чула правилно.

— Пастърма? Защо ми е пастърма, за бога?

— Не знам… — Той се намести по-близо до нея и я прегърна. — Не си ли гладна? Не ти ли се яде нещо необичайно?

— Не — поклати глава тя. — Просто съм тъжна.

— И не знаеш защо?

Лекси се разплака сърцераздирателно. Раменете й се тресяха. Джеръми усети как буца засяда в гърлото му. Няма по-тъжно нещо от женския плач. Обзе го непреодолимо желание да я успокои на всяка цена.

— Хайде, хайде! — зашепна. — Всичко е наред.

— Не е наред — изхлипа тя. — Нищо не е наред. И никога няма да бъде.

— Какво има?

От очите й пак рукнаха сълзи. След цяла вечност се овладя що-годе и го погледна със зачервените си подути очи.

— Убих котката си — заяви.

Очакваше да чуе какво ли не. Че е объркана от промените, настъпили в живота й например. Или че й е домъчняло за родителите й. Разбираше, че емоционалният изблик е свързан с бременността, но признанието й го изуми. Втренчи се в нея, изгубил ума и дума.

— Котката? — повтори най-сетне.

Тя кимна и взе нова салфетка.

— Убих я — отрони.

— О — рече Джеръми.

Честно казано, не знаеше какво да добави. Не беше виждал котка в къщата й, не беше я чувал да говори за котка. Дори не подозираше, че харесва котки.

Тя продължи с дрезгав глас. Личеше си, че е обидена от реакцията му.

— Само… това ли… ще кажеш?

Обърка се. Как да постъпи? Да поиска обяснение? Защо я уби? Да прояви съчувствие? Не тъгувай. Заслужила си го е. Да я подкрепи? Мисля, че си добър човек, въпреки че си убила котката. Същевременно тършуваше трескаво из паметта си. Имаше ли наистина котка? Как се казваше? И как, за бога, не я е забелязал досега? Внезапно го споходи прозрение и съвършеният отклик изплува в съзнанието му.

— Разкажи ми какво се случи — каза с възможно най-ласкав глас.

Тя явно искаше да чуе точно тези думи, слава богу, и хлипането стихна. Издуха си носа.

— Перях. Изпразних сушилнята, за да сложа новите мокри дрехи. Знаех, че обича да е на топло, но не проверих вътре, преди да затворя вратата. Убих Бутс.

Бутс, помисли си Джеръми. Ясно. Котката се е казвала Бутс. Но останалото му се губеше.

— Кога се случи това? — попита плахо.