Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 2
Никълъс Спаркс
Ето какво се бе случило.
1
— Лесно е — каза Алвин. — Първо срещаш привлекателно момиче, после се виждате известно време, за да се уверите, че възгледите ви са съвместими. Дали ще вземате единодушно важните житейски решения. На чие семейство ще гостувате по празниците, дали искате да живеете в къща или в апартамент, куче ли ще отглеждате или котка, кой ще се къпе пръв в банята сутрин, докато има достатъчно гореща вода. Ако няма разногласия, тогава се жените. Следиш ли ми мисълта?
— Да — отвърна Джеръми.
В хладната февруарска събота Джеръми Марш и Алвин Бърнстейн бяха в апартамента на Джеръми в Уест Сайд. Цял следобед опаковаха багажа му и навсякъде имаше кашони. Някои вече бяха пълни и подредени до стената, готови да ги натоварят във вана. Другите бяха полупразни. Като цяло апартаментът приличаше на място, където тасманийски дявол си е устроил купон и си е тръгнал, след като е опустошил всичко. Джеръми недоумяваше как е успял да събере толкова боклуци — факт, който годеницата му Лекси Дарнъл му натякваше цяла сутрин. Преди двайсет минути Лекси вдигна отчаяно ръце и излезе да обядва с майка му. Джеръми и Алвин останаха сами.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — притисна го в ъгъла Алвин.
— Каквото току-що каза.
— Нищо подобно. Объркваш реда. Преминаваш направо към Голямото „да“, преди да си преценил дали сте подходящи един за друг. Почти не познаваш Лекси.
Джеръми натъпка още едно чекмедже дрехи в кашона с надеждата Алвин да смени темата.
— Познавам я…
Алвин събра купчина листове от бюрото му и ги натъпка в същия кашон. Като най-добър приятел на Джеръми, смяташе, че има право да изразява свободно мнението си.
— Опитвам се да съм честен и съм сигурен, че същите мисли измъчват цялото ти семейство. Не я познаваш достатъчно, за да се преместиш там, камо ли да се ожениш за нея. Прекарал си само една седмица с нея. Не е като с Мария. Аз познавах Мария далеч по-добре, отколкото ти познаваш Лекси, помниш ли? Но не дотам, че да се оженя за нея.
Джеръми извади листовете и ги върна върху бюрото. Алвин наистина познаваше бившата му съпруга Мария — още преди Джеръми да се запознае с нея — и двамата бяха приятели и досега.
— И?
— Представи си как аз идвам и ти казвам: „Срещнах едно страхотно момиче и ще си зарежа кариерата, за да се преместя на юг и да се оженя за нея“. Онова момиче, да речем… как се казваше… Рейчъл?
Рейчъл работеше в ресторанта на бабата на Лекси и Алвин хлътна по нея по време на краткия си престой в Бун Крийк. Дотолкова, че дори я покани в Ню Йорк.
— Щях да кажа, че се радвам за теб.
— Моооля те. Забрави ли какво каза, когато мислех да се оженя за Ева?
— Не съм забравил. Но беше различно.
— О, да, разбирам. Мислиш се за по-зрял от мен.
— Да. Освен това Ева не беше от жените, които свиват семейно гнездо.
Алвин призна, че е вярно. Лекси беше библиотекарка в малко южно градче, а Ева имаше студио за татуировки в Джърси. Именно тя беше автор на повечето татуси по ръцете му, както и на пиърсинга по ушите му — украса, благодарение на която той приличаше на бивш затворник. Не това обаче смути Алвин. Приятелят, с когото Ева живееше и за когото бе пропуснала да му спомене, в крайна сметка обрече връзката им на крах.
