Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 5

Елиът си удари главата в пода и запищя още по-гороломно.

— Тръгваме си! — изкрещя жената.

— Не виждаш ли, че точно това се опитвам да направя! — излая в отговор бащата.

— Вземи го!

— Опитвам се!

Елиът не смяташе да съдейства. Когато баща му най-сетне го сграбчи, той се заизвива като разгневена змия. Замята глава насам-натам и размаха крака. Капки пот избиха по челото на бащата. Лицето му се разкриви от усилието. Елиът, от друга страна, сякаш се уголеми — дребничък Хълк, раздуващ се от яростта.

Родителите някак си съумяха да тръгнат, натоварени с пазарските пликове, като бутаха количката и стискаха в ръце двете си деца. Тълпата се раздели, като че ли Моисей наближава Червено море, и най-после семейството се скри от погледите на зяпачите. Единствено заглъхващите крясъци продължаваха да напомнят за присъствието му.

Публиката се разотиде. Джеръми и Лекси обаче останаха като замръзнали на място.

— Горките хора — обади се той, питайки се ненадейно дали животът му след няколко години ще е като техния.

— Горките хора — съгласи се тя, сякаш споделяше страховете му.

Джеръми се взираше в посоката, откъдето долиташе стихващият вой. Накрая писъците секнаха. Семейството явно беше излязло от магазина.

— Нашето дете няма да прави такива сцени — обяви той.

— Никога. — Съзнателно или подсъзнателно Лекси бе поставила длан върху корема си. — Това определено не беше нормално.

— А и родителите явно нямаха представа какво да правят — добави Джеръми. — Видя ли го как разговаря със сина си? Все едно е на заседание.

— Абсурдно — кимна Лекси. — А как си крещяха? Децата усещат напрежението. Нищо чудно, че родителите не успяха да ги овладеят.

— Бяха абсолютно безпомощни.

— Абсолютно.

— Но защо?

— Сигурно са твърде заети със собствения си живот и не обръщат достатъчно внимание на малките.

Джеръми, все още застинал като истукан, наблюдаваше как последните зяпачи се разотиват.

— Определено не беше нормално — повтори.

— Точно това си мислех.

Добре де, самозалъгваха се. Дълбоко в себе си Джеръми го знаеше. Лекси също го знаеше, но беше по-лесно да се преструват, че никога няма да попаднат в такова положение. Понеже ще са по-подготвени. По-всеотдайни родители. По-съпричастни и по-търпеливи. По-любящи.

А детето… е, малката щеше да се чувства прекрасно в атмосферата, с която той и Лекси щяха да я обграждат. Нямаше никакво съмнение. Като бебе ще спи по цяла нощ; щом отрасне, ще проговори рано и ще проявява сръчност над средностатистическата. Щеше да премине с апломб през минното поле на юношеството — без да докосва наркотици, без да поглежда филми, забранени за непълнолетни. Настъпеше ли часът да напусне дома, щеше да е със съвършени обноски, да се е дипломирала с високи оценки, отварящи й вратите на „Харвард“, където ще стане шампион по плуване на студентската олимпиада и на всичкото отгоре през лятото ще намира време да работи в хуманитарни организации.