Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 113

Дорис още я нямаше. Джеръми се запита дали не е доловила желанието му да остане сам с Лекси. Телевизорът беше включен, но и двамата не му обръщаха внимание. Джеръми бършеше челото на Лекси и й подаваше ледени кубчета. Тя не искаше да се разхожда; очите й не се отлепяха от монитора, който отмерваше ритъма на бебешкото сърчице.

— Страх ли те е? — попита го Лекси.

Той забеляза тревогата, изписана по лицето й. Моментът наближаваше и безпокойството й беше разбираемо.

— Не — отговори й. — Ултразвукът преди две седмици не показа нищо нередно, а и лекарят ни обясни, че дори амниотичната връв да се прикрепи сега, няма опасност от сериозни увреждания.

— Ами ако обвие пъпната връв в последния момент? Ако притокът на кръв към бебето секне?

— Няма — увери я Джеръми. — Сигурен съм, че всичко ще бъде наред. Ако докторът се притесняваше, щяха да те свържат с повече машини и да те преглеждат много лекари.

Тя кимна. Надяваше се да е прав, но не искаше да се самозалъгва, докато не се убеди със сигурност. Докато не прегърне бебето и не го види с очите си.

— Мисля, че трябва да има брат или сестра — каза тя. — Не искам да е единствено дете като мен.

— При теб всичко е наред.

— Знам, но помня как мечтаех да съм като другите си приятели. Да има с кого да си играя в дъждовните дни и с кого да си бъбря на вечеря. Ти си израснал с петима братя. Чувстваше се чудесно, нали?

— Понякога — призна Джеръми. — Но невинаги. Понеже бях най-малък, все намираха начин да ме прецакат. Често повтарям, че да си най-малкият от шестима означава много студени душове сутрин и подгизнали хавлии.

Тя се усмихна.

— Но все пак искам да имам повече от едно дете.

— И аз. Но сега да се съсредоточим върху първото. После ще видим.

— Склонен ли си да си осиновим? — попита тя. — Искам да кажа… ако…

— Ако не забременееш пак?

Тя кимна.

— Да — отговори той. — Нямам нищо против. Но съм чувал, че отнема доста време.

— Тогава ще започнем отсега.

— Не мисля, че сега си в състояние да започнеш каквото и да било.

— Когато бебето е на няколко месеца, имам предвид. Ще опитваме да имаме второ по нормалния начин, но ако не се получи, няма да чакаме. Не искам децата ни да са с голяма разлика във възрастта.

Той й избърса челото.

— Май си го обмисляла дълго.

— Откакто научихме за амниотичния синдром. Щом разбрах, че съществува възможност да изгубя бебето, осъзнах колко силно искам да бъда майка. И каквото и да се случи, искам да бъда.

— Нищо няма да се случи. Но те разбирам.

Тя улови ръката му и го целуна по пръстите.

— Обичам те. Знаеш ли го?

— Да — отвърна той. — Знам го.

— А ти мен?

— Обичам те повече от рибите в морето и по-високо от луната. — Лекси го изгледа с любопитство и той сви рамене. — Така казваше мама, когато бяхме малки.

Тя го целуна пак по ръката.

— А ти ще го казваш ли на Клер?

— Всеки ден.

При тези думи започна нова контракция.

Дорис се върна след малко и с времето — изтичащо все по-бавно и по-бавно — контракциите зачестяваха. Появяваха се през пет минути, после през четири и половина, през четири. Провериха пак разкритието на Лекси — не особено красива картина, помисли си Джеръми — и Джоуни ги погледна многозначително.