Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 111

— Да — отвърна невъзмутимо медицинската сестра. — Родилното отделение е натам. Как си, скъпа?

— Добре — отговори Лекси. — Просто поредната контракция. През около осем минути са.

— Да вървим! — прекъсна я Джеръми и Лекси и медицинската сестра впиха очи в него.

Гласът му несъмнено прозвуча рязко, но сега не беше време за любезности.

— Това вашата чанта ли е? — посочи медицинската сестра.

— Ще я донеса — срита се мислено Джеръми.

— Ще почакаме — каза сестрата.

Прииска му се да й благодари с най-саркастичния си тон, но се сдържа. Тази жена щеше да помага при раждането. Не биваше да я ядосва.

Изтича и взе чантата. Тръгнаха по лабиринта от коридори, изкачиха се с асансьора, прекосиха още един коридор и влязоха в стаята. Най-после!

Стаята беше празна, стерилна и функционална като всяка болнична стая. Лекси стана от количката, надяна болничен халат и легна внимателно. През следващите двайсет минути в стаята влизаха и излизаха медицински сестри. Измериха пулса и кръвното налягане на Лекси, провериха разкритието й, разпитаха я през колко минути се появяват контракциите, кога е яла за последно и имало ли е усложнения по време на бременността. Накрая я свързаха с монитор и двамата с Джеръми се ококориха, удивени от бързия ритъм на сърцето на бебето.

— Нормално ли е да бие толкова бързо? — попита той.

— Да — увери го медицинската сестра; закачи таблицата с данните над леглото и се обърна към Лекси. — Казвам се Джоуни, скъпа, и ще те наглеждам от време на време. Ще поостанеш тук, докато контракциите ти зачестят. Няма начин да се предвиди колко ще продължи раждането. Понякога нещата се развиват бързо, друг път — по-бавно. Не е наложително да лежиш. Някои жени се разхождат, седят или стоят на четири крака. Няма значение, стига да им олеква. Още не сме готови за епидуралната упойка. Гледай да се чувстваш най-удобно.

— Добре — кимна Лекси.

— И… господин… — обърна се медицинската сестра към Джеръми.

— Марш… Казвам се Джеръми Марш. А това е Лекси, съпругата ми. Ще имаме бебе.

Сестрата се усмихна.

— Виждам. Но сега ролята ви е да подкрепяте съпругата си. В коридора има машина за лед. Носете й кубчета, когато поиска. До мивката има хавлиени кърпи. Попивайте й челото. Ако реши да походи, не се отделяйте от нея. Понякога контракциите са силни и коленете омекват. Не бива да пада.

— Разбрах — отговори той, повтаряйки си мислено заръките й.

— Потрябва ли ви медицинска сестра, натиснете този бутон. Някой ще дойде при първа възможност.

Сестрата тръгна към вратата.

— Чакайте… Няма ли да останете?

— Отивам да нагледам друга пациентка. А и в момента не съм ви необходима. Ще се обадя на анестезиолога и след малко ще се върна.

— А ние какво да правим, докато чакаме?

Медицинската сестра го погледна замислено.

— Погледайте телевизия, ако искате. Дистанционното е върху нощната масичка.

— Съпругата ми ражда. Не мисля, че е в настроение да гледа телевизия.

— Както казах, не се знае колко ще продължи раждането. Една жена роди след трийсет часа.

Джеръми пребледня. Лекси също. Трийсет часа? Преди да успеят да го обмислят, започна нова контракция и вниманието на Джеръми се отклони към болката на Лекси и към собствената му болка, предизвикана от впитите й в дланта му нокти.