Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 106

След вечеря Джеръми беше седнал зад бюрото, втренчен в монитора. Гласът на Лекси го изтръгна от съзерцанието. Видя я, застанала пред прага, и за кой ли път си помисли, че въпреки изпъкналия корем тя е най-красивата жена на света.

— Как си?

— Добре. Реших да те нагледам. Как върви писането?

Споделяше с нея творческите си проблеми, но само ако го попита. Нямаше смисъл да я товари с ежедневните си битки, когато се прибира вечер от работа. Не искаше Лекси да остава с впечатление, че съпругът й е неудачник. Оттегляше се в кабинета с надеждата божествена намеса да направи невъзможното възможно.

— Все същото — отговори той уклончиво и същевременно изчерпателно.

Очакваше Лекси да кимне и да излезе от стаята. Така правеше винаги, откакто разбра, че е отложил следващата статия с два месеца. Тя обаче се приближи до него.

— Искаш ли да поостана при теб?

— Разбира се. Бездруго нищо не се получава.

— Тежък ден?

— Както казах, все същото.

Тя се подпря на облегалката на стола. Джеръми схвана намека, плъзна го назад и Лекси седна в скута му. Прегърна го през рамо, сякаш не забелязваше изненаданото му изражение.

— Съжалявам, че те смачквам. Знам, че съм натежала.

— Няма проблем. Винаги си добре дошла в скута ми.

Тя го изгледа и въздъхна тежко.

— Не постъпвам справедливо с теб — призна.

— В какъв смисъл?

— Във всякакъв. — Проследи с показалец невидима фигура върху рамото му. — Не бях справедлива от самото начало.

— Не разбирам…

— Мислих за всичко, което направи през последните девет месеца — продължи тя. — Държа да знаеш, че искам да живея с теб до края на дните си, независимо какво ще ни поднесе съдбата. Сигурно говоря несвързано, но ще стигна до главното. Омъжих се за писател. И искам да пишеш.

— Опитвам се — прекъсна я той. — През цялото време се опитвам…

— Точно това имам предвид. Знаеш ли защо те обичам? Обичам те заради всичко, което правиш, откакто разбрахме за Клер. Обичам те, защото винаги ме уверяваш, че всичко ще бъде наред. Обичам те, защото изгубя ли присъствие на духа, ти винаги знаеш какво да кажеш и какво да направиш. Но най-вече те обичам заради това, което си, и съм готова на всичко, за да ти помогна.

Прегърна го.

— Напоследък мисля много за теб. Не знам… навярно ти е дошло в повече. От януари насам преживя какво ли не. Сватбата, къщата, бременността… и на всичкото отгоре се премести тук. Твоята професия е различна от моята. Аз знам какви задачи трябва да отхвърля. Понякога е отегчително или изморително, но библиотеката няма да затвори, ако не си свърша работата. Твоята професия обаче е… творческа. Аз не бих могла да пиша. А твоите статии са удивителни.

Джеръми не скри изненадата си.

— Чета ги в библиотеката, когато ми остане време. Май изчетох всичко, което си писал. Не искам да спираш. И ако животът тук те спира, нямам право да изисквам от теб такава жертва.

— Не е жертва — възрази той. — Сам поисках да дойда тук. Не си ме принуждавала.

— Да, но ти знаеше, че аз не искам да се местя. И сега не искам, но съм готова да го направя. — Тя го погледна в очите. — Ти си ми съпруг и ще те последвам където и да е. Ако това ще ти помогне, ще се преместим в Ню Йорк.