Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 108
Никълъс Спаркс
— Сега ли го написа?
Той кимна.
— Звучи чудесно! Ще го прочета с удоволствие!
Седна отново на дивана и се вглъби в статията. Джеръми я наблюдаваше как върти кичур коса около пръста си. Докато я гледаше, си даде сметка какво му е пречело да пише. Не животът в Бун Крийк, а подсъзнателният страх, че няма възможност да си тръгне оттук.
Абсурдно обяснение — би го оспорил, ако друг го предложи — но усещаше, че е вярно, и усмивката не слизаше от устните му. Прииска му се да прегърне Лекси и да я задържи завинаги в обятията си. Чувстваше се празнично, искаше да отгледа дъщеря си на място, където ще ловят светулки през лятото и ще наблюдават светкавиците, подслонени на верандата. Това беше неговият — техният — дом сега и изведнъж го изпълни увереност, че бебето ще е добре. Толкова много преживяха, че нямаше как да не е добре.
На шести октомври ултразвукът — последният преди раждането — потвърди правотата му. Засега Клер се справяше чудесно.
Засега.
19
Когато най-сетне осъзна какво се случва, всичко се замъгли и излезе от фокус. Понеже спеше, реши, че има извинение. Помнеше със сигурност, че първото, което произнесе онази сутрин, беше „Ох“.
— Събуди се — сръга го Лекси с лакът още веднъж.
Той придърпа замаяно завивката.
— Защо ме буташ? Посред нощ е.
— Почти пет е. Време е.
— Време за какво? — простена Джеръми.
— Да отидем в болницата.
Щом осмисли думите й, той се изправи рязко и отметна завивките.
— Контракции ли имаш? Кога започнаха? Защо не ми каза? Сигурна ли си?
— Да. Този път са силни и не отшумяват.
Джеръми преглътна.
— Това е, значи?
— Не съм съвсем сигурна, но мисля, че да.
— Добре — пое си дълбоко дъх той. — Да не се паникьосваме.
— Не се паникьосвам.
— Добре, защото няма смисъл да се паникьосваме.
— Знам.
Дълго се гледаха, без да продумат.
— Трябва да взема душ — заяви Джеръми накрая.
— Душ ли?
— Да — стана той от леглото. — Няма да се бавя. После тръгваме.
Забави се. Къпа се дълго; огледалата в банята се замъглиха и се наложи да ги бърше два пъти, за да се обръсне. Изми си зъбите и ги почисти с конец, намаза си старателно лицето с афтършейв. Изжабурка се два пъти с ментова вода. Отвори нов дезодорант, пусна сешоара на ниска степен, среса се и си приглади косата с гел. Ноктите му се сториха дълги и тъкмо ги режеше и пилеше, когато чу вратата на банята да се отваря рязко.
— Какво правиш, за бога? — ахна Лекси. Улови се за корема и се преви одве. — Защо се мотаеш?
— Готов съм — възмути се той.
— Стоя в банята половин час!
— Така ли?
— Да, така! — Лекси примигна, забелязала какво прави. — Режеш си ноктите?
Преди да успее да й отговори, тя се обърна и се заклатушка по коридора.
Когато преди виждаше в съзнанието си този ден, Джеръми никога не си бе представял, че ще се държи така.
Представяше си, че ще бъде олицетворение на спокойствието и самообладанието. Подготвя се делово и пъргаво, грижи се за съпругата си, вдъхва й увереност, грабва чантите, които Лекси е приготвила за болницата, и потегля с колата, стиснал волана със сигурни ръце.