Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 105

— Бебето расте — отбеляза ехографистката, сякаш говореше на себе си — и размерите му затрудняват прегледа.

Продължи да обхожда бавно плода. Джеръми предчувстваше какво ще им каже — че бебето е добре. Думите й обаче го изненадаха. Обясни им, че лекарят й е позволил да им съобщи, ако всичко й се стори нормално. Според нея амниотичната връв не била прикрепена. Все пак искала да извика и него, за да е сигурна.

Стана и отиде да го доведе. Лекси и Джеръми чакаха цяла вечност. Лекарят най-сетне се появи; изглеждаше напрегнат и изморен; навярно беше израждал бебе през нощта. Огледа плода и се съгласи със заключението на ехографистката.

— Бебето е добре — констатира. — Справя се по-добре, отколкото очаквах. Сигурен съм обаче, че амниотичната връв нараства и се разпростира към него.

— Възможно ли е цезарово сечение? — попита Джеръми.

Лекарят кимна, сякаш е предвидил въпроса.

— Възможно е, но цезаровото сечение е сериозна хирургическа намеса и също крие рискове. Понеже амниотичната връв не е прикрепена и бебето се развива добре, смятам, че цезаровото сечение не е препоръчително. Но ще го имаме предвид като възможен вариант. Засега ще процедираме по същия начин както преди.

Джеръми кимна, неспособен да продума. Оставаха още четири седмици.

* * *

Джеръми държеше Лекси за ръка по пътя към колата. Щом седнаха, забеляза по лицето й да се изписва същата загриженост, каквато тормозеше него. Разбраха, че бебето е добре, но радостта им бе помрачена от новината, че цезаровото сечение засега е изключено, а амниотичната връв се разраства.

Лекси се обърна към него, прехапала устни.

— Да се прибираме вкъщи — отрони изморено и ръцете й инстинктивно се отпуснаха върху корема.

— Сигурна ли си?

— Да.

Понечи да включи двигателя, но видя, че тя заравя лице в длани.

— Не издържам! Помисля ли си за момент, че всичко е наред, веднага разбирам колко съм се лъгала. Не издържам вече!

И аз, прииска му се да каже.

— Разбирам те — опита се да я утеши.

Не знаеше какво друго да добави; искаше му се да подобри някак си положението, но тя имаше нужда просто да я изслуша.

— Съжалявам — прошепна Лекси. — Знам, че и на теб ти е трудно. Знам, че и ти си притеснен. Но изглежда се справяш по-добре от мен.

Той се засмя.

— Съмнявам се. Сърцето ми заби като барабан, когато лекарят влезе в стаята. Развивам непоносимост към медицинския персонал. Настръхвам при вида на лекари. За нищо на света няма да позволя на Клер да стане доктор.

— Как е възможно да се шегуваш в такъв момент?

— Така преодолявам стреса.

Тя се усмихна.

— Защо не с истеричен пристъп?

— Това е по-скоро в твой стил.

— Да, истерична съм за двама.

— Не бой се. Освен това новините са добри. Засега всичко е наред. Надеждите ни се оправдават.

Тя го улови за ръката.

— Ще се прибираме ли у дома?

— Да. Предвкусвам с нетърпение ябълковия сок за успокоение на нервите.

— Не, ти ще пиеш бира. Аз ще пия ябълков сок и ще те гледам завистливо.

— Хей! — надникна в кабинета му Лекси следващата седмица.