Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 103

Понякога Джеръми дори се питаше дали изобщо е необходимо да се страхува. Доскоро съзнанието му рисуваше най-безнадеждните варианти, а сега си представяше как след време ще описват този ужасен период, изразявайки искрена благодарност, че всичко е приключило благополучно.

Наближеше ли обаче денят за следващия ултразвук, Джеръми и Лекси притихваха; често мълчаха през целия път до клиниката. Лекси стискаше ръката му и се взираше като онемяла през стъклото.

Прегледът на осми септември не показа неблагоприятна промяна. Оставаха още шест седмици.

Същата нощ празнуваха с охладен ябълков сок. Когато седнаха на дивана в дневната, Джеръми изненада Лекси с малък подарък. В красиво опакованата кутийка имаше лосион. Докато тя го разглеждаше любопитно, той й каза да се облегне назад и да се настани удобно. Взе лосиона, събу чорапите й и започна да разтрива стъпалата й. Беше забелязал, че краката й се подуват, но отрече да му е направило впечатление.

— Просто реших, че ще ти хареса — обясни й.

Тя му се усмихна скептично.

— Не виждаш ли колко са подути?

— Не — отвърна той и продължи да разтрива пръстите й.

— Ами коремът ми? И той ли не е подут?

— Е, малко… Но, повярвай ми, изглеждаш по-добре от повечето бременни.

— Огромен е. Все едно съм глътнала баскетболна топка.

Той се засмя.

— Красива си! Отзад не личи изобщо, че си бременна. Само когато се обърнеш настрани, се притеснявам да не събориш някоя лампа.

Тя се засмя.

— Внимавай! Бременните жени са истерични!

— Затова ти масажирам краката. Знам, че на мен ми е лесно. Не се налага да нося Клер.

Лекси се изтегна назад и намали осветлението.

— Така е по-добре. По-отпускащо.

Той разтриваше мълчаливо стъпалата й, а тя промърморваше доволно от време на време. Усещаше как краката й се затоплят под дланите му.

— Имаме ли череши с шоколадова глазура? — попита Лекси.

— Не мисля. Освен ако вчера не си купила.

— Не съм. А ти?

— Че защо да купувам?

— Не знам. Доядоха ми се. Звучи изкусително, нали? Череши с шоколадова глазура…

Той спря да я масажира.

— Да изтичам ли до магазина?

— Не, разбира се. Късно е, а и сега празнуваме. Не е редно да те пращам до магазина заради някаква глупава прищявка.

— Добре…

Той взе шишенцето с лосиона и продължи да масажира краката й.

— Не ти ли потекоха лигите? — обади се тя.

Той се засмя.

— Ясно! Отивам да купя!

— Сигурен ли си? — попита тя. — Не искам да те затруднявам.

— Няма проблем, скъпа.

— Ще продължиш ли да ме масажираш, когато се върнеш?