Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 101

Лекси им показа всички стаи; кметът Джъркин веднага предложи да включат къщата в историческата обиколка, а Джед разположи препарирания глиган до прозореца в дневната, за да е на видно място.

После Лекси и Рейчъл се усамотиха в кухнята. След кратко колебание Родни се приближи до Джеръми.

— Исках да се извиня — подхвана.

— За какво?

— Знаеш… — Пристъпи от крак на крак. — Исках и да ти благодаря, че въпреки всичко поканихте Рейчъл на сватбата. Отдавна искам да ти го кажа. Беше много щастлива.

— Лекси също беше щастлива, че Рейчъл присъства на сватбата.

Родни се усмихна, но лицето му бързо доби отново сериозно изражение.

— Хубаво е тук. Не съм си представял, че тази къща може да изглежда така. Чудесна работа сте свършили.

— Заслугата е изцяло на Лекси.

— Едва ли е точно така. Но това място ви отива. Ще живеете добре тук.

Джеръми преглътна.

— Надявам се.

— Поздравления и за бебето. Чух, че е момиче. Рейчъл вече й е купила няколко дрешки и бебешка вана. Но не казвай на Лекси, защото е изненада.

— Сигурен съм, че ще се зарадва. Честито и за годежа! Рейчъл е истинско съкровище.

Родни погледна към кухнята.

— И двамата сме щастливци, а?

Джеръми потърси, но не намери отговор.

Най-после се обади на редактора; обаждане, от което се боеше и което отлагаше седмици наред. Каза му, че този месец няма да изпрати статия — за пръв път, откакто работи за списанието. Редакторът се изненада и се разочарова, но Джеръми го уведоми за усложненията при бременността на Лекси. Тонът на редактора веднага омекна; попита дали има опасност за Лекси и дали е съкрушена. Вместо да отговори направо, Джеръми обясни, че предпочита да не се впуска в подробности. По мълчанието, настъпило в другия край на линията, пролича, че редакторът си представя най-лошото.

— Няма страшно — успокои го той накрая. — Ще публикуваме някоя от предишните ти статии. Отпреди години. Читателите едва ли ще си я спомнят. Ти ли ще я избереш, или предпочиташ аз да преценя?

Джеръми се поколеба и редакторът отговори сам на въпроса си:

— Няма проблем. Аз ще се заема. Ти се грижи за съпругата си. Това е най-важно сега.

— Благодаря. — Джеръми си помисли, че въпреки някогашните им словесни двубои човекът очевидно не е безчувствен. — Оценявам жеста ти.

— Мога ли да помогна с нещо друго?

— Не. Исках само да знаеш.

Чу скърцане и разбра, че редакторът се изтяга в стола.

— Уведоми ме, ако и следващия месец не успееш да напишеш статия. Пак ще публикуваме някоя от старите.

— Непременно — обеща Джеръми. — Надявам се обаче не след дълго да ти изпратя нещо.

— Горе главата! Трудно е, но съм сигурен, че всичко ще е наред.

— Благодаря.

— О, между другото, очаквам с нетърпение следващия ти очерк. Когато си готов. Не бързай.

— Моля?

— Следващата ти история. Не си публикувал нова наскоро, та предполагам, че замисляш нещо голямо. Винаги се покриваш, когато подготвяш сензация. Знам, че те занимават други неща, но разследването ти за Клосън впечатли мнозина и искаме да публикуваш следващата си голяма история в нашето списание, а не в някой вестник. Отдавна се каня да ти го кажа. Ще ти предложим добро заплащане, уверявам те. Списанието също ще извлече полза. Кой знае, възможно е да се споразумеем дори да поместим заглавието на корицата. Но няма нищо спешно. Съжалявам, че те занимавам сега.