Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 5

Маа Рамотсве се усети, че гледа Хапи Бапетси с искрено учудване. Нямаше съмнение, че тя казва истината; това, което я изуми, беше безочливостта, чистата, неприкрита безочливост на мъжете. Как смее този индивид да дойде и да се натрапва на тази добра, щастлива жена! Що за лъжа, що за измама! Що за откровена кражба!

— Можете ли да ми помогнете? — попита Хапи Бапетси. — Можете ли да разберете дали този човек е наистина моят татко? Ако е той, аз ще бъда добра дъщеря и ще се примиря. Но ако не е, предпочитам да отиде някъде другаде.

Маа Рамотсве не се поколеба.

— Ще разбера — каза тя. — Може да ми отнеме един-два дни, но ще разбера!

Естествено, по-лесно беше да се каже, отколкото да се направи. В наши дни се правят кръвни тестове, но тя много се съмняваше, че този човек ще се съгласи на това. Не, тя трябваше да опита нещо по-хитро, нещо, което безспорно щеше да покаже дали той е истинският баща, или не. Тя се сепна. Ами да! В тази история имаше нещо библейско. Какво, запита се тя, би направил Соломон?

Маа Рамотсве взе медицинска униформа от приятелката си сестра Гогве. Малко й стягаше, особено в раменете, понеже сестра Гогве, макар и щедро надарена, беше малко по-слаба от маа Рамотсве. Но след като веднъж се намъкна в нея и залепи сестрински поглед на физиономията си, тя досущ заприлича на сестра от болницата „Принцеса Марина“. Това беше добро прикритие, помисли си тя, и си отбеляза наум да го използва при удобен случай и в бъдеще.

Докато караше към къщата на Хапи Бапетси с белия си микробус, тя разсъждаваше за това, как африканската традиция да се подкрепят роднините може да опорочи хората. Познаваше един човек, сержант от полицията, който издържаше чичо си, две лели и един втори братовчед. Ако вярваш в стария племенен морал, не можеш да отблъснеш свой роднина. Този морал бе ценно нещо, но той значеше също, че шарлатаните и паразитите могат да си живеят много по-лесно, отколкото другаде. Именно те рушаха тази система, мислеше си тя. Те създаваха лошо име на старите обичаи.

Като наближи къщата, тя увеличи скоростта. В края на краищата това беше медицинска мисия и ако таткото седеше на стола пред къщата, трябваше да я види как пристига в облак от прах. Разбира се, той бе там, наслаждаващ се на утринното слънце, и се изправи в стола си, когато видя белия микробус да завива край вратата. Маа Рамотсве изключи двигателя и изтича до къщата.

— Добър ден, раа — поздрави го припряно. — Вие ли сте таткото на Хапи Бапетси?

Той се изправи и каза гордо:

— Да. Аз съм.

Маа Рамотсве дишаше тежко, като че ли не можеше да си поеме дъх.

— Съжалявам, но трябва да ви кажа, че се случи злополука. Някаква кола блъснала Хапи и сега тя е в болницата в много тежко състояние. В момента й правят сложна операция.