Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 4

Маа Рамотсве се усмихна.

— Всичко това е много интересно. Права сте. Наистина се справяте добре.

— Аз съм голяма късметлийка — каза Хапи Бапетси. — Но ето че се случи това — моят татко се върна у дома.

Маа Рамотсве пое дълбоко дъх. Не беше очаквала това; мислеше, че има някакъв проблем с мъж. Бащите бяха съвсем друга работа.

— Просто почука на вратата — каза Хапи Бапетси. — Беше събота следобед и аз си почивах на леглото, когато чух да се чука. Станах, отидох до вратата и — там стоеше един мъж, някъде около шейсетте, с шапка в ръце. Каза ми, че е моят татко и че е живял дълго време в Булавайо, но сега се е върнал в Ботсуана и е дошъл да ме види. Ясно е колко се изненадах. Трябваше да седна, мислех, че ще припадна. А той говореше. Каза ми името на майка ми, при това правилно, каза също, че съжалява, задето не е поддържал връзка с нас. После попита дали може да остане в една от свободните стаи, понеже нямал къде другаде да отиде. Отговорих му, че може, разбира се. Много се развълнувах да видя отново моя татко и си мислех, че ще бъде добре да наваксаме всичките изгубени години и баща ми да заживее при мен, особено след като майка ми умря. Така че му постлах в една от свободните стаи и му направих обилна вечеря — пържола и картофи, която той изяде много бързо. После поиска още. Това стана преди около три месеца. Оттогава той живее при мен, а аз полагам всички грижи за него. Правя му закуска, приготвям му нещо за обед, което оставям в кухнята, а вечер му готвя вечеря. Купувам му по една бира на ден, взех му и нови дрехи и чифт хубави обувки. А той само седи пред външната врата и дава поредната си поръчка.

— Много мъже са такива — прекъсна я маа Рамотсве.

— Този няма равен — кимна Хапи Бапетси. — Не е измил дори една чиния, откакто дойде, а аз се изтощих да се грижа за него. А и той харчи много от моите пари за витамини и сушено месо. Не бих се оплаквала от това, ако не беше едно нещо: всъщност не вярвам, че той е моят истински татко. Не мога да го докажа, но мисля, че този човек е един натрапник, който е чул за нашето семейство от моя истински татко, преди той да умре, а сега се преструва на него. Мисля, че този човек е търсел старчески дом, и сега е много доволен, понеже е намерил дом за чудо и приказ.