Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 2

В онези дни не я е имало дори Ботсуана, тук е бил протекторатът Бечуаналенд, а преди това — страната Кама и лъвове със сух вятър в гривите. А виж сега — детективска агенция, точно тук в Габороне, а аз, дебелата детективка, седя отвън и си мисля за това, как нещо, което днес е едно, става съвсем друго утре.

Маа Рамотсве основа „Дамска детективска агенция №1“ с парите от продажбата на бащиния си добитък. Баща й притежаваше голямо стадо и нямаше други деца; така че всички животни, общо сто и осемдесет, включително белите индийски бикове, чиито прадядовци сам беше отгледал, останаха за нея. Изкараха животните от оборите, които се намираха в Мочуди, и ги оставиха да чакат в прахта, под погледите на бърборещите кравари, докато дойде търговецът на добитък.

Взеха им добра цена, понеже същата година бяха паднали големи дъждове и тревата беше избуяла. Ако ги бяха продали предишната година, когато по-голямата част от Южна Африка беше поразена от суша, щеше да е съвсем различно. Тогава хората се колебаеха: едни се бяха вкопчили в добитъка си, понеже без него човек е като гол; други, по-отчаяни, продаваха, защото години наред нямаше дъжд и животните се топяха пред очите им. Маа Рамотсве беше доволна, че болестта на баща й му попречи да вземе каквото и да било решение — ето че сега цената се беше качила и тези, които задържаха добитъка си, бяха възнаградени.

— Искам да имаш свой бизнес — каза й той на смъртното си легло. — Сега ще вземеш добра цена за добитъка. Продай го и започни някакъв бизнес. Кланица, да речем. Магазин. Каквото искаш.

Тя хвана ръката на баща си и погледна в очите този мъж, когото обичаше повече от всеки друг, нейният татко, нейният мъдър татко, чиито дробове се бяха напълнили с прах в мините и който се беше лишавал от какво ли не и бе спестявал, за да й осигури добър живот.

Беше й трудно да говори през сълзи, но все пак успя да каже:

— Смятам да основа детективска агенция. В Габороне. Ще бъде най-добрата в Ботсуана. Агенция номер едно.

Очите на баща й се отвориха широко, като че ли се мъчеше да каже нещо.

— Но… но…

Но умря, без да доизрече, и маа Рамотсве падна на гърдите му и оплака цялото достойнство, любов и страдание, които си отидоха заедно с него.

До „Лобатсе Роуд“, в покрайнините на града, тя сложи табела, боядисана в ярки цветове, която сочеше към малката постройка, купена от нея. На табелата пишеше:

„Дамска детективска агенция № 1. За всякакви поверителни въпроси и разследвания. Гарантирано удовлетворение и за двете страни. Управлява се лично от собственика.“

Към основаването на нейната агенция имаше значителен обществен интерес. По „Радио Ботсуана“ излъчиха интервю с нея, в което, по нейно мнение, я притиснаха доста грубо да докаже квалификацията си, а в „Ботсуана Нюз“ излезе една много по-удовлетворителна статия, която насочваше вниманието към факта, че тя е единствената жена — частен детектив в страната. Тази статия беше изрязана, копирана и сложена на видно място на малко табло до входната врата на агенцията.