Читать «Да не повярваш!» онлайн - страница 4

Със стария Патрик не бяха видяли нищо подобно. Е, наистина тогава през 1943 нещо беше разклатило здраво лодката, но толкова. После беха решили да си изкрънкат по една бира безплатно от Сам и бяха съчинили историйката.

Беше се случило така, че същата вечер в кафенето бяха и група японски учени, та като лапнаха въдицата, като ги заразпитваха и най-вече като ги почерпаха с много бира, та цялата работа се оттече. И най-важното им повярваха и се прочуха.

От толкова години разправяха тази история, че бе имало моменти, когато почти си вярваха, че наистина им се беше случило. Дори другите от селото не си позволяваха да ги майтапят. Е, някои си имаха съмненията, но после бе дошла тайнствената смърт или по-точно изчезване на Патрик, която съвсем му вдигна авторитета и подхрани достоверността на разказа му.

Мир на душата му, но Патрик му беше направил голяма услуга.

— Може ли по-подробно да ми опишете чудовището?

Пое си глътка бира и пак започна. Гледаше никога да не променя разказа си, за да не се оплете като пате в калчища. В едно списание беше видял снимката на някакво праисторическо животно, което учените смятаха, че е чудовището от езерото. Беше изучавал образа му дълго време и сега пееше урока си като по ноти. Като свършеше знаеше, че щяха да се разкрещят.

— Това е, това е. Представяте ли си това е ихтио… ихти… ала, бала…

все не му запомняше името, ама всички правеха така.

Големи и сериозни мъже, а се вдетеняваха. Това тяхното професия ли беше?!

Ето го и момчето Майкал се зачерви и хукна към кабината, за да докладва на старшите. След секунди вече всички от експедицията се бяха скупчили около него и го молеха за повече подробности, тикаха му под носа снимката на онзи ихтио… каквото беше и се вълнуваха до сълзи. Отново усети леко бодване под лъжичката. Сигурно остаряваше, за да го подгонва чувството за вина.

Отпи от бирата си и се постара да се усмихне. Все пак момчетата си бяха платили и той трябваше да даде всичко от себе си и от своето чудовище!

— Дайте пак да видя снимката. Да, същото е… Разбира се, че съм сигурен. Дано имате шанса да го видите и вие и ще разберете, че не съм ви лъгал!

Над езерото се стелеше ниска мъгла. Сякаш дори природата му помагаше, за да създаде тайнствена атмосфера.

Мотора на лодката кашляше и все едно, че се опитваше да си изплюе дробовете. Проклетия Пат! Само да излезеха на пирса щеше да му отпори ушите. Скръндза! Да се стегне и да си оправеше лодката. Цялото лято тази барака нямаше да издържи.

Момчетата се бяха затворили в кабината и правеха разни изчисления.

След еуфорията около внезапното му забогатяване и след поредната купчина лъжи изведнъж се почуства тъжен. И стар! Толкова стар, колкото разправяха, че било старо езерото.