Читать «Да не повярваш!» онлайн - страница 5

Сигурно от милиони години имаше все някой като него, който се хранеше с тайните му. Сигурно стотици глупаци и умници пореха водите му с лодките и машинариите си, за да открият неговото чудовище.

Стоеше облегнат на парапета, с бира в ръка (добри американски момчета, бяха му заредили хладилната чанта) и му идеше да ревне като дърто магаре. Как му липсваше сега стария Патрик, за да го ръгне в ребрата и за да му смигне, че са метнали поредната група учени и че снимките им пак сигурно щяха да се мъдрят в някоя книга с много термини, които никой не разбираше. Имаше една купчина от тях, защото почти всички му ги пращаха.

Ако и той си отидеше един ден от този свят, а сигурно скоро и това щеше да стане, кой ли щеше да продължи тяхната история?! Историята за тяхното чудовище?!

В селото бяха останали само те — стиска старчоци, а младите бягаха в големия град и се връщаха само за почивките, за да им се подиграват в кръчмите и за да ги разпитват дали пак не са видяли тайнствената твар!

Ако чакаше на такива като тях да продължи да живее, дори да го имаше, звяра би предпочел да се гътне. Сегашната младеж не можеше дори една легенда да създаде, а камо ли да я опази!

— Ето го. Нещо става. Включвай принтера. Бързо ти казвам, бързо!

Бяха на мястото, където Браун разправяше, че оня стоварил бомбата от самолета. Каквато и да беше истината там долу, имаше нещо, което подлудяваше машинариите. И хората, естествено!

Отдръпна се, за да не се пречка и започна да наблюдава петимата учени, които като пощръкляли следяха екраните, джаджите си, а очите им щяха да изхвръкнат от напрежение. Нищо! Поне това щеше да им остане. После за този кратък миг, щяха да изпишат тонове мастило и нямаше да могат да го обяснят, но щяха да накарат много други като тях да почукат на вратата му, за да ги доведе тука. В крайна сметка благодарение на него чудовището продължаваше да живее и да бъде търсено.

Отпи от бирата си отново и зачака да премине лудницата на лодката.

Утре като приключеше и пипнеше паричките си може би щеше да отиде до града, за да види внуците, да им занесе някое подаръче. Можеше да излезе призори и да налови малко риба. Горките деца — все ядяха замразени боклуци.

Тази Коледа пак не можаха да дойдат и му беше много домъчняло за тях. Щяха да вечерят всички заедно, а после на заспиване щеше да им разкаже за чудовището от езерото, за неговото чудовище.

— Какво става момчета?!

— Ей, сигурно е било то, господин Ендрю. Страшна работа. Подлуди компютъра ни. Невероятно!

Поне бяха доволни. Почувства се облекчен…

* * *

Студения въздух ги караше да потреперват. Езерото изглеждаше толкова гладко, че им се струваше почти нереално. Хълмовете наоколо още бяха покрити тук, таме с купчини сняг. Няколко патици се гмуркаха, за да намерят закуската си.

Бяха нервни и сънени.

Старчето не беше се появило в уречения час на пирса. Бяха го търсили из цялото село. О’Нийл им бе казал, че липсва лодката на дядката. Сигурно бе решил да излезе на риболов преди изгрев. Проклети старчоци, нямаха никакво уважение към научния им труд. Бяха му платили и бяха се уговорили, че два дни ще бъде само с тях. Защо тогава му е трябвало да излиза по нощите в езерото?!