Читать «Да не повярваш!» онлайн - страница 2

— Ами, момчета, да виждал съм го. Ама сега нямам много свободно време. Приготвих такъмите, че трябва да се ходи на риболов. Знаете, тука няма много работа и всеки си гледа прехраната

Направо видя в очите им как жалката цифрата, която смятаха да му платят се стопи. Така, акциите му се покачваха и сега бяха готови да дадат мило и драго, за да постигнат високата цел на научните си изследвания.

— Ъъъ … ами ние сме готови да ви заплатим каквото поискате. В разумни граници. Все пак имаме и ние бюджет за спазване. Разбирате, нали?!

— Е, момчета какво ще кажете за 100 лири?!

Главите им само дето не се откачиха от изненада. Какво ли си мислеха, че ще прекарат стария глупак със шепа жълти пенита?! Видя как се отделиха за момент двама от тях — явно шефовете или поне по-старшите. Помърмориха и после единия от тях с толкова червена коса, че все едно си беше запалил огън на главата му подаде ръка.

— Готово. Съгласни сме, но следващите два дни ще ги прекарата изцяло с нас.

— Няма проблеми. Да пийнем по една бира, а?!

Беше готов да ги почерпи и по две. Сам не можа да повярва, че им измъкна толкова тлъста сума. Беше казал тавана си, готов да се пазари и после да слезе до 50 лири. Леле, колко големи сладури бяха тия американци?! Сезона започваше добре и от радост му идеше да направи подскок във въздуха, въпреки болежките в краката.

— Ъъъ… толкова рано ние не пием, а и сме на… работа. Може пък тази вечер. При Сам?!

— Няма проблеми. Аз ще си взема една, че нещо ме гони ревматизма, а казват, че бирата помагала.

Трябваше само да внимава да не се отреже.

Навремето беше изгубил доста пари, защото бе се натряскал като прасе и бе оставил една немска експедиция да се шлятка из езерото, докато не бяха си изповръщали червата всички от групата. Просто не можеше да си спомни как да се върне на брега, а и бурята беше виновна също. От тогава все внимаваше в картинката.

Все пак с една бира можеше да отпразнува успешното начало на деня.

— От къде да започнем момчета?

— Ами ние сме наели лодката на господин О’Нийл и ако искате да ни заведете в езерото на мястото, където най-често сте виждали чудовището?!

Аха и Пат си беше направил парички. Дано скапаната му лодка да издържеше. Глупака, поне да беше я позакърпил малко. Срамота. Искаше само да лапа пари без да го е грижа, че може да стане някоя беля, а и подронваше авторитета на селото.

— Дадено. Ще се видим на пристана след десет минути, а?! Трябва да си прибера такъмите.

Изчака ги да се отдалечат и едва тогава си позволи да се усмихне. Тупна се от радост по коляното и влезе да прибере въдиците си. Щеше му се да се похвали на някого, но жена му си беше заминала отдавна, а и стария Патрик я беше последвал. Само чудовище си стоеше тука в езерото. От толкова години говореше за него, че вече го чувстваше като нещо свое, почти като приятел.

* * *

Лодката беше натоварена с машинарии до ушите. С този товар щеше да изпие огромно количество нафта, но да му мислат учените. Половината от джаджите вече ги познаваше, защото бе виждал много такива. Сонари, ехолоти, компютри, сензори и кой знае още какво.