Читать «Грозните» онлайн - страница 6

Значи Перис не би могъл да се промени чак толкова.

— Видяхте ли прасето?

— Кое?

— Едно прасе е избягало на свобода!

Кикотещите се гласове идваха от долния етаж. Толи спря и се заслуша. Беше съвсем сама на стълбището. Очевидно красивите предпочитаха да ползват асансьор.

— Как е посмяла да дойде на партито ни маскирана като прасе?! Дрескодът е бели вратовръзки!

— Изглежда е сбъркала партито.

— Тогава значи няма никакви обноски!

Толи преглътна мъчително. Изглежда маската не беше по-добро решение от собственото й лице. Шегата се оказа съшита с бели конци.

Тя продължи да се изкачва по стълбите, оставяйки гласовете далече зад себе си. Може би щяха да забравят за нея, ако се отдалечеше достатъчно. Над нея имаше само още два етажа от „Къщата на Гарбо“, после идваше покривът. Перис трябваше да е тук някъде.

Освен ако не беше на ливадата зад къщата, или в небето с балон, или в някоя от парти-кулите. Или пък с някого в градините на удоволствието. Толи тръсна глава, за да разсее последната картина, пренебрегна еднотипните шеги по повод маската й и продължи да наднича поред в стаите.

Никъде не видя нещо по-различно от изненадани погледи, насочени към нея показалци и тълпа красиви лица. Но нито едно от тях не й се виждаше познато. Перис не беше тук.

— Ей, ето го! Ела насам, прасе!

Толи се изстреля нагоре към покрива, прескачайки по две стълби наведнъж. Горещият й дъх запари вътрешността на маската, челото й се потеше и интелигентната материя, от която беше направена, започна да се свлича по лицето й. Група красиви вървеше по петите й, преследваха я, като се заливаха от смях и се препъваха един друг, докато изкачваха стълбите.

Нямаше никакво време да огледа последния етаж. Толи хвърли бърз поглед наоколо. Тук горе нямаше никого. Всички врати бяха затворени. Най-вероятно някои от новите красиви се бяха оттеглили за един разкрасителен сън.

Ако отиде на покрива да търси Перис, ще попадне в капан.

— Насам, прасе, ела тук!

Време беше да си плюе на петите. Толи се хвърли към асансьора, подхлъзна се и едва успя да се задържи на крака в кабината. „Приземен етаж!“, нареди тя.

Зачака, вперила тревожен поглед към фоайето на етажа, задъхана под размекнатата материя на маската. „Приземен етаж!“, повтори тя. „Затвори вратата!“.

Нищо не последва.

Толи изпъшка и стисна очи. Без интерфейс-пръстена тя беше никой. Асансьорът отказваше да й се подчини.

Толи знаеше как да заблуди асансьора, но за това й беше нужно време и ножче. Не разполагаше нито с едното, нито с другото. Първият от преследвачите й се показа на стълбището и пристъпи във фоайето.

Толи се притисна плътно в дъното на асансьора, застана на пръсти и се опита да се слее със стената. Отвън прииждаха още преследвачи, раздразнени и пъхтящи като едни истински нетренирани красавци в лоша форма. Виждаше отраженията им в огледалото на асансьора.