Читать «Грозните» онлайн - страница 5

Някой скочи, а може би беше хвърлен от върха на една от кулите и полетя с вик надолу, размахвайки ръце. Толи хлъцна, но се насили да проследи полета чак до края, когато бънджи жилетката спря свободното падане на момчето секунди преди да се размаже на земята. То се преметна със смях нагоре-надолу няколко пъти, преди меко да стъпи на земята толкова близо до Толи, че тя дочу нервните хълцания, които накъсваха смеха му. Беше изплашено не по-малко от Толи.

Тя потрепери, защото скачането едва ли беше по-опасно от това, да стои в подножието на застрашително извисяващите се кули. Бънджито действаше на принципа на същите повдигачи, които държаха вретеновидните структури на кулите изправени. Ако някой от тия хитроумни механизми направеше засечка, всичко в „Града на новите красиви“ щеше да рухне.

Къщата беше пълна с новоизлюпени красавци — от най-отвратителния вид, както казваше Перис. Те живееха като грозните — по стотина в едно голямо общежитие. Но в тяхната къща нямаше никакви правила. Освен ако правилата не се изчерпваха с: прави щуротии, забавлявай се и вдигай шум.

Група момичета в бални рокли се бяха скупчили на покрива, крещяха с пълно гърло, едва балансирайки на ръба и обстрелваха с безопасни фойерверки хората долу. Оранжева огнена топка подскочи близо до Толи, хладна като есенен повей, и разпръсна мрака наоколо.

— Хей, долу има едно прасе! — провикна се някой от високото. Всички се разсмяха, а Толи забърза към широко отворената врата на къщата. Вмъкна се вътре, без да обръща внимание на изненаданите погледи на двама красиви, които се изпречиха на пътя й.

Всичко беше един голям общ купон, както винаги им бяха обещавали, че ще бъде. Наоколо се разхождаха хора в дълги официални рокли и черни фракове. Изглежда на всички нейната свинска зурла се виждаше много забавна. Сочеха я и се смееха, а Толи продължаваше да си проправя път напред, за да не им даде възможност да направят нещо друго. Тук, естествено, се смееха непрекъснато. За разлика от партитата на грозните нямаше нито сбивания, нито даже свади и пререкания.

Толи си проправяше път от стая в стая, оглеждаше лицата, опитвайки се да не се разсейва от големите им красиви очи и да заглуши чувството, че мястото й не е тук. С всяка измината минута обаче се чувстваше все по-грозна. Установи, че не е никак приятно всички да ти се присмиват. Но смехът беше за предпочитане пред онова, което биха сторили, ако видеха истинското й лице.

Толи се зачуди дали изобщо би разпознала Перис. Беше го видяла само веднъж след операцията на излизане от болницата, преди още отоците да са спаднали. И все пак тя познаваше лицето му толкова добре. Независимо от това какво говореше Перис, красивите не изглеждаха съвсем еднакви. По време на техните експедиции двамата понякога попадаха на красиви, чиито лица изглеждаха близки, сякаш са бивши грозни, които някога са познавали. Нещо като техни братя и сестри — по-зрели, по-самоуверени, много по-красиви братя и сестри. Такива, на които биха завиждали цял живот, ако бяха родени преди сто години.