Читать «Гробовни тайни» онлайн - страница 12

Изхвърли червея, остави лопатката и примигна болезнено, когато коленете му изпукаха.

— С възрастта работата става все по-трудна. Но това се отнася до абсолютно всичко, нали така? Само че ти си твърде млад, за да знаеш тези неща. От Лондон ли си?

— Да, там живея. А ти?

— Аз съм местен, от Торбей. Слава богу, съвсем наблизо е, така че не се налага да отсядам в някой мизерен хотел, осигурен от полицията. Никак не ти завиждам за това — заяви той и разтри гърба си. — Е, как ти се струва Дартмур?

— Доста мрачен за сега.

— Така е, защото не си видял района в най-хубавата му светлина. Истинско съкровище, особено за археолог като мен. От цяла Великобритания тук има най-много останки от бронзовата епоха, а тресавището е като истински музей на индустрията. Все още можеш да откриеш останките от старите мини за олово и калай, запазили са се като мухи в кехлибар. Направо е невероятно! Поне за динозавър като мен. Женен ли си?

— Да — отвърнах аз, мъчейки се да следя мисълта му.

— Ти си разумен човек. Добрата съпруга ни пази от лудост. Друг въпрос е как те ни търпят. Жена ми заслужава медал, както често ми напомня — засмя се той. — Имаш ли деца?

— Момиченце, казва се Алис. На пет години е.

— А, това е чудесна възраст. Аз имам две дъщери, и двете вече напуснаха домашното огнище. Радвай й се, докато е още малка. Вярвай ми, след десет години ще се чудиш какво е станало с малкото ти момиченце.

— Има доста време, докато стане тийнейджър — усмихнах се аз.

— Възползвай се от това време. Мога ли да ти дам един съвет?

— Разбира се.

Изобщо не очаквах Уейнрайт да се държи по този начин.

— Никога не отнасяй служебните си проблеми вкъщи. В нашата професия е изключително важно да можеш да се откъснеш от работата си, особено ако имаш семейство. Иначе ще си съсипеш живота. Независимо колко ужасно е това, с което се сблъскваш, не забравяй, че това е просто работа.

Той отново взе лопатката и насочи вниманието си към останките.

— Наскоро разговарях с един човек, който те познава. Разказа ми, че всъщност по образование си лекар.

— Така е, първо завърших медицина, а после се насочих към антропологията. Кой ти разказа всичко това?

Той се намръщи.

— Знаеш ли, блъскам си главата и не мога да се сетя. Паметта ми вече не е като едно време. Струва ми се, че беше на една конференция по съдебна медицина. Говорехме си за новото поколение и че между тях има способни хора. И тогава някой спомена името ти.

Изненадах се, че Уейнрайт призна, че е чувал за мен. Това не можеше да не ме поласкае.

— Доста сериозна промяна, от медицина към антропология — продължи той, докато почистваше пръстта около лакътя. — Доколкото разбрах, си се обучавал в САЩ. В института в Тенеси, нали така? Онзи, дето е специализиран в разлагането на тъканите.