Читать «Гробовни тайни» онлайн - страница 11
Саймон Бекетт
В палатката настъпи пълна тишина. Симс ме погледна хладно.
— Двамата с Ленард се познаваме много отдавна, доктор Хънтър. Работили сме заедно по много разследвания и трябва да отбележа, че работата ни винаги е била успешна.
— Не исках да…
— Бяхте ми препоръчан като добър специалист, но ми трябват хора, които умеят да работят в екип. Лично съм заинтересуван от това разследване и няма да толерирам никакви конфликти от страна на когото и да било. Ясен ли съм?
Усещах погледа на Уейнрайт върху себе си, бях сигурен, че той бе причината Симс да ми говори по този начин. Вътрешно започнах да настръхвам, но бях работил с доста главни инспектори с тежък характер и знаех, че не трябва да споря. И аз като него се постарах лицето ми да остане безизразно.
— Да, разбира се.
— Добре. Сигурен съм, че не е необходимо да ви напомням колко важно е това разследване. Джером Монк вече е зад решетките, но що се отнася до мен, не считам, че работата ми е приключила, докато не открия труповете на жертвите и не ги предам на семействата им. Трябва да разбера дали това е един от тях — Симс задържа малко по-дълго погледа си върху мен, сякаш искаше да се увери, че съм го разбрал правилно. — А сега, господа, ако няма друго, ще ви оставя да работите — заключи той и излезе от палатката.
За момент и двамата с Уейнрайт мълчахме. Археологът се изкашля доста театрално.
— Е, доктор Хънтър, да се залавяме за работа.
Имах чувството, че под ярката светлина на прожекторите времето е спряло. Черният торф като че ли не искаше да пусне тялото от хватката си, беше прилепнал плътно по него, докато малко по малко трупът се показваше на повърхността. Напреднахме много бавно. При повечето видове почви очертанията ма изкопания гроб бяха ясни. Пръстта, която е била извадена и след това върната на мястото си, е по-рохкава от другата около нея, затова краищата на изкопа се забелязват относително лесно. При торфа обаче не е така. Той поема водата като гъба, затова и не се рони като останалите видове почви. Разбира се, очертанията на гроба пак може да се намерят, но са необходими повече умения и внимание.
Уейнрайт притежаваше и двете. Физическото му присъствие се усещаше много силно в затвореното пространство на палатката, чиито сини стени леко се полюшваха от вятъра. Мислех, че ще ме накара да стоя и да гледам отстрани, но за моя изненада той с удоволствие прие помощта ми. След като наранената ми гордост се успокои, бях принуден да призная, че съдебният археолог наистина си разбираше от работата. Големите му ръце удивително сръчно отстраняваха влажния торф и разкриваха човешките останки, дебелите му пръсти пипаха с прецизността на хирург. Работехме един до друг, коленичили върху металните плочи отстрани на гроба, и докато трупът бавно излизаше на повърхността, с изненада установих, че започвам да променям мнението си за този човек.
След известно мълчание той взе лопатката и изхвърли един червей, разсечен на две.
— С Удивителни същества, нали?
