Читать «Гробовни тайни» онлайн - страница 14

Цялото тяло — коса, кожа и дрехи — беше покрито с лепкава черна кал и всичко бе придобило еднакъв цвят, сякаш бе направено от торф. Въпреки това нищо не можеше да скрие ужасните травми по тялото. Под калния плат ясно се очертаваха счупените ребра, а назъбените кости на ръцете и краката стърчаха през меките тъкани. Под сплъстената, изцапана с кал коса се виждаше, че черепът е бил счупен, а бузите и носната кухина бяха хлътнали навътре.

— Засега няма друго, освен очевидното — казах аз предпазливо.

— И какво е очевидно?

Свих рамене, никак не исках да изказвам каквото и да е мнение толкова рано.

— Трупът е на жена, като, разбира се, съществува и изключително малка вероятност да е на травестит.

Уейнрайт изсумтя презрително.

— Господ да ни е на помощ! По мое време такъв въпрос изобщо не можеше да възникне. Кога нещата станаха толкова сложни? Продължавай.

Това бе любимата ми тема и аз се разпалих.

— Засега е трудно да се определи кога е бил погребан трупът. Разложението е в по-напреднала фаза, отколкото очаквах.

Особено ако става въпрос за една от жертвите на Монк, убита миналата година, казах си аз, но още не бях готов да изразя гласно мнението си.

— Но това вероятно може да се обясни с факта, че трупът е погребан много близко до повърхността на земята.

Дори и в торфената почва, близостта до въздуха позволяваше на аеробните бактерии да разградят меките тъкани, макар и по-бавно от обикновено.

Уейнрайт кимна в знак на съгласие.

— А какво ще кажеш за травмите?

— Прекалено рано е да се определи дали са били нанесени преди или след настъпването на смъртта, но във всеки случай жената е била пребита. Вероятно е използван някакъв тъп предмет. Не мога да си представя как човек с голи ръце би могъл да счупи костите й по този начин.

— Дори и този човек да е Джером Монк? — усмихна се той изпод маската при вида на неудобството ми. — Хайде, Дейвид, признай го. Май наистина сме попаднали на една от жертвите му.

— Ще получа по-пълна представа, след като трупът бъде почистен, така че да мога да огледам скелета.

— Действаш предпазливо и това ми харесва. Но жената тук е точно на възрастта на жертвите му, личи си по дрехите й. Нито една жена над двайсет години не би облякла толкова къса пола.

— Не мисля, че…

— Знам, знам, не е политически коректно да говоря така — засмя се той. — Но освен ако това тук не е шиле или овен, който се прави на агне, със сигурност можем да твърдим, че трупът е на момиче или млада жена, която е била пребита жестоко и погребана в задния двор на Монк. Нали знаеш поговорката, ако прилича на риба и мирише на риба…

Държанието му ме дразнеше, но в крайна сметка Уейнрайт само изразяваше гласно онова, което си мислех и аз.

— Възможно е — признах аз.

— Чудесен отговор! И аз бих казал, че е възможно, но да не избързваме. Сега остава само да отговорим на въпроса коя от злощастните възлюбени на Монк е тя. Дали е някоя от сестрите Бенет, или Тина Уилямс?