Читать «Гробниците на Атуан» онлайн - страница 45

Но щом се предполагаше, че мъжът е мъртъв, Арха не можеше да иска храна за него. Затова освен с някои ябълки и сух лук, откраднати от избите на Големия дом, тя минаваше без ядене. Под предлог, че желае да се храни сама, разпореди да и изпращат закуските и вечерите в Малкия дом и всяка нощ занасяше дажбата си долу в Рисуваната стая на Лабиринта — всичко с изключение на супите. Имаше навика да пости от един до четири дни наведнъж и не се замисляше за това. Мъжът в Лабиринта излапваше дребните й дажби от хляб, сирене и боб, както мечка лапва муха — ам! и готово. Явно би го повторил пет-шест пъти. Ала той вежливо й благодареше, сякаш беше гостът, а тя — стопанката на онези трапези от пировете на Бога-крал, за които се говореше, че са целите отрупани с печено месо, маслени хлябове и вино в кристални чаши. Беше много странен човек.

— Разкажи ми за Вътрешните земи.

Арха носеше малък кръстат стол от слонова кост, за да не и се налага да стои права, докато му задава въпроси, но и да не се принизи да седне на пода до него.

— Има много острови. Четири пъти по четиридесет, разправят, само в Архипелага. После са Разливите. Никой не е преплавал всички Разливи и не е преброил всичките им земи. Напълно са различни един от друг. Но може би най-красивият е Хавнър — голям край в средоточието на Земята. В сърцето на Хавнър, разположен на обширен пристанищен залив, е градът Хавнър. Кулите му са построени от бял мрамор. Къщите на всеки принц и търговец имат бели кули, които се издигат една над друга. Покривите са покрити с алени керемиди, а всички мостове над каналите — с мозайка, червена, синя и зелена. Флаговете на принцовете също носят различни цветове и се развяват от белите кули. На най-високата е поставен мечът на Ерет-Акбе, насочен към небето като карфица. Когато слънцето изгрее над Хавнър, то осветява първо това острие и го озарява, а когато залезе, известно време мечът се издига позлатен във вечерта.

— А кой е бил Ерет-Акбе? — притворно попита тя. Той вдигна очи към нея. Не отговори, само леко се подсмихна. Сетне премисли и каза:

— Вярно е, тук ти би могла да узнаеш малко за него. Вероятно нищо, освен че е идвал в Каргадските земи. Каква част от този разказ ти е позната?

— Че е загубил магическия си жезъл, амулета и силата си — като тебе — отвърна тя. — Изплъзнал се от Върховния жрец, побягнал на Запад и там драконите го убили. Но ако беше дошъл в Гробниците, нямаше да има нужда от дракони.

— Съвсем правилно — рече нейният затворник. Тя не искаше да говорят повече за Ерет-Акбе, долавяше нещо опасно в тази тема.

— Казват, че бил господар на драконите. Ти твърдиш същото за себе си. Обясни ми, какво значи господар на драконите?