Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 256

Бъртръм се опита да изкаже думи на привързаност и утеха, гърдите му се късаха от мъка, бореше се да върне кривналата от пътя душа обратно към Бога. Стивън написа с отслабнала ръка: „Много лошо, татко… Не те нарисувах нито веднъж… ти имаш прекрасна глава“. И тогава, невероятно, потънал във възглавницата той започна да очертава профила на баща си в албума. Последен портрет. Но в този момент моливът му се изплъзна от ръката и пръстите го затърсиха трескаво… След това, подобно на всичко останало в него, и те станаха неподвижни. Докато Бъртръм седеше приведен и сломен, Глин с решителност и умение беше започнал веднага да прави посмъртна маска на изпитото и безизразно лице.

— В името на Бога! — извика Бъртръм. — Трябва ли да правиш това?

— Да! — отговори Глин тъжно. — В името на изкуството. В бъдеще за мнозина тя ще бъде източник на вяра и настойчивост.

Поне погребението се извърши в Стилуотър и Стивън почиваше в мир там, в църковната сграда, под ветровете, спускащи се от хълма, до своя предшественик — кръстоносеца.

Бъртръм се изправи с усилие… Миналото си е минало, нямаше смисъл да скърби за него.

— Ела, момчето ми. Ще изядеш един сладолед, преди да се срещнем с майка ти.

Те взеха автобус към цирка на „Оксфорд стрийт“ и седнаха на малка, покрита с мрамор масичка в една сладкарничка с дълга история. Енорийският свещеник наблюдаваше как внука му яде ягодовия сладолед.

— Вкусен ли е?

— Ужасно — погледна го момчето. — Не искате ли и вие да изядете един, сър?

Трогнат, Бъртръм поклати глава.

— Обичах го, когато бях на твоите години. В него има сладко кокосово брашно, което е чудесно. Даваха ми от него, когато бях момче. Този сладолед се произвежда тук повече от сто години.

Преди да излязат, той се спря пред махагоновата каса и купи кутия с розови и бели бонбони за една лира. „Приятни са“, спомни си той, като взе грижливо опакованата кутия — нямаше много да натежи на момчето да я вземе.