Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 254

Бяха около една дузина, в тъмнозелени поли и блейзъри от същия цвят, със значка на джоба, със сламени шапки със зелени панделки, прикачени здраво с ластик. Всички носеха кафяви детски ръкавици, черни чорапи и обувки. Учителката, облечена в умерени тонове и с обувки без ток, без шапка, с очила, беше бледа и сериозна и носеше малко снопче с бележки, от които като екскурзоводка черпеше от време на време сведения за своята беседа. Точно срещу Бъртръм и Стивън, без да им обръща никакво внимание, тя започна разказа си.

— А сега, момичета — заговори тя, — ние сме пред три представителни картини на Дезмънд, откупени през 1930 година. Първата, наречена „Цирк“, се отличава с прекрасно чувство за цвят и композиция и е от ранния френски период на художника. Обърнете внимание по-специално на групата на клоуните на преден план и начина, по който е въплътено чувството за движение на фигурата на младата жена на велосипеда. Второто платно, „Синият халат“, репродукции от която, убедена съм, сигурно сте виждали много пъти, е портрет на съпругата на художника. Тук вие ще видите свободата, с която са подбрани изразните средства, и оригиналния стил на художника, който е характерен за всички негови творби. Както виждате, моделът не е нито красив, нито млад, но чрез тънкото оцветяване и един ритмичен прилив на обикновени линии, се създава едно изключително чувство за красота. Вижте също, че през прозореца, до който тя седи, се вижда подбрана с тънко и вещо чувство панорама на околните улици, където няколко бедни деца играят топка. Подобна тема е била предмет на друго добре известно произведение на Дезмънд, познато под името „Детска игра“, намиращо се сега в галерията „Люксембург“ в Париж. Третата е най-голямата по размери картина на художника, рисувана последна и смятана за най-хубавата му творба. Както сами разбирате, тя представлява композиция на широкото устие на Темза, показваща всички бурни моменти на реката, събрани в движение.

Тя погледна бележките си.

— Погледнете момичета, че това не е просто представяне на реката. Вгледайте се в майсторските деформации, в смелото и с тънък усет оцветяване, в експресивните разделителни тонове, в проекцията върху платното на една вътрешна драма на духа. Вижте също как светлината като че ли струи от платното, блестяща и вибрираща, едно сияние, което предава напрежението в картината. По някакъв начин това е реминисценция на излъчването на експресията, намерена във великите платна на Рубенс. Дезмънд не е изцяло революционен художник. Така както импресионистите произлизат от Търнър, той води началото си от ранните картини на Мане, Дега и Моне. Има някои, които наистина напоследък твърдят, че испанският период на изкуството му черпи вдъхновение от Гоя. Но макар че е изучавал майсторите, Дезмънд не е останал техен пленник. Той знае как да покаже красотата във всичките й форми и неговото разбиране го е заставило да отхвърли всяка друга техника освен собствената му. Той е бил в пълния смисъл на думата индивидуалист, чиято работа, дори когато е във висша степен специализирана, обхваща в пълен обем всички страни на живота. Този велик оригинален художник, който устоява на всяка съблазън да се повтори, откри нова ера в експресията. Когато гледаме тези произведения, ние си даваме сметка, че той не е живял напразно.