Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 235

Стенсил трябваше да си е помислил, че визирам неговите крави. Той ме изгледа втренчено. „Няма да може да ме убедите да се откажа от граматиката на дизайна, която е възприета в рисуването от времето на Джото.“ „Сигурно в това се състои реакционният възглед. Когато някой се отклони от общото правило, вие го обвинявате.“

Старият човек явно губеше присъствие на духа. „Аз решително се противопоставям на това. В тази картина просто няма нито едно честно представяне на естествената човешка форма. Това не е картина, това е просто разплискване на бои.“ „Въпреки всичко, това е изкуство.“ „Не ми е ясно какво представлява изкуството — извика Стенсил. — Но много добре знам какво ми харесва. По дяволите, ние не сме тук, за да ставаме за посмешище или пък да позволяваме някакви си художествени авантюристи да хвърлят кутия с боя в лицето на обществото. Нито един нормален британец не би харесал подобна картина.“ „Съгласен съм. И вие не бихте могли да й направите по-голям комплимент.“ „Наистина, сър. По този начин вие поставяте под съмнение националния вкус.“ „Естествено. След една диета от вашите крави и кучетата на Уудсток той очевидно трябва да страда от хроническо разстройство.“

Знаех, че отидох твърде далеч, но кръвта ми се вдигна в главата и не можах да се овладея. Тогава президентът се намеси: „Настоявам да се запази реда, господа! Всичко това представлява грубо нарушение на реда! Ако трябва да организираме дискусия относно тази картина, то нека да водим спора в рамките на позволеното, без лични нападки, моля“.

Но Стенсил повече не можеше да се контролира. Той се опря на пода с ебонитовата пръчка, която държеше. Помислих си, че ще получи удар… „Господин президент и членове на комисията, член съм на Кралската академия повече от трийсет години. През това време съм се опитвал с всички сили да запазя изворите на британското изкуство, като съм се обявявал твърдо срещу чуждите влияния и обновления, срещу новите експерименти — импресионизма и всички форми на екзотизъм. Представял съм това изкуство с пълна скромност и съм оказвал помощ за опазване на нашето наследство. Винаги съм бил способен да гледам на нещата с чисто съзнание и да кажа, че тук, в изложбените салони на Кралската академия, хората от нашата страна ще виждат само произведения, които са солидни, честни и благотворни.“ Тази теза беше оспорена от нашите редици. Но Стенсил продължи: „Какво значи това така наречено «модерно изкуство»? Ще ви кажа. Нищо друго освен явни глупости. Някакво си парвеню онзи ден имало нахалството да заяви, че Реноар е бил по-велик художник от Ромни. Ще ви кажа, че ако бях там, щях да го наложа с бастуна си. С цялото това въображаемо цапане тези французи просто прикриват лошата си техника. Ако трябва да рисуваме ливади, за бога, нека да изглеждат като ливади, а не като някакво зеленикаво петно. Не позволявайте да си пробива път това афектирано жонглиране с формата и цветовете, което нито един разумен човек не може да разбере. Вие всички знаете, че една модернистична статуя беше издигната за сметка на данъкоплатците в обществения парк на града. Предположихме, че трябва да е фигура на жена и господ да помага на всички жени, ако те са такива в действителност. Тази статуя така ядоса и отврати обикновените почтени хора от околностите, че една нощ няколко честни граждани я зацапаха с катран и пера и с милостта на провидението тя трябваше да бъде махната. Сега вече е ясно, че тази картина е от същата жонгльорска категория. Тя веднага се набива оскърбително на очи, като изопачена и вредна. «Горещина в Хампстед» прилича на картина толкова, колкото и стъпалото ми. С всеки свой елемент тя е опасно отклонение от ортодоксалната традиция. Това е чиста проба социализъм. Господи, ние не можем да подкрепяме упадъка на елегантността и добрия вкус, който може само да обърка и корумпира нашите по-млади поколения художници. Никой не знае кога може да избухне революцията. Наша отговорност е да я пресечем още в корена й.“ С гневно потропване с бастуна Стенсил си седна. След неговите думи аз полудях. Там, пред мен, беше твоята красива картина, оплюта от този… кравар, който не разбираше даже началния щрих на твоята четка. Аз се изправих на крака и започнах: „Вие казвате, че нашата отговорност е да потискаме. А аз казвам — да подкрепяме и насърчаваме. Боже мой, та ние не сме полицаи! Защо трябва да осъждаме и унищожаваме всяко ново рисковано изкуство? Всеки оригинален художник през последните сто години е бил жертва на подобно преследване. Курбе и Делакроа са получили нож в гърба, докато школата на Барбизон, представяна за традиционно направление, е била въздигана до небесата. Сезан е бил наричан тромав цапач, Ван Гог — психопат, Гоген — недоизпечен аматьор, от чиито картини се носи миризмата на умрял плъх. Можете да видите всичко това, то е записано. Винаги е имало проклети традиционалисти, които са се чувствали атакувани и оскърбени, изяждани от завист, с пяна на уста и с камък в пазвата. Независимо от това колко ще се подигравате на произведението, което стои сега пред нас, то ще бъде живо, когато всички ние, събрани в тази зала, ще сме мъртви и забравени“.