Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 234

— Продължавай тогава, за бога.

Глин също се беше изправил на нокти, почервеня още повече и с усилие овладя думите си.

— Вини ме колкото си щеш. Но помни, че съм действал с най-добри намерения.

Той замълча за момент, след това продължи:

— Заседанието на изборната комисия се състоя в единайсет часа тази сутрин. Ти може би си запознат с процедурата. Членовете седят в полукръг, а председателят е в средата, в една от галериите на „Бирмингам хаус“. Картините се внасят една по една и се поставят върху подиум. След това се гласува. Одобрението се изразява чрез вдигане на ръка. Тази година бяха представени дузина платна, в които нямаше нищо особено, най-обикновено изобразяване на пейзажи, натюрморти с цветя и скучни портрети. При тези обстоятелства гласуването не беше особено строго, каквото трябваше да бъде.

Глин се спря и прокара ръка през косата си.

— Ние вече привършвахме с подбора на картините, когато дойде ред на твоето платно „Горещина в Хампстед“ — между другото аз специално уредих нещата да станат по този начин. И мога да ти кажа — той удари с юмрук по масата, — картината действително направи впечатление! Настъпи една от тези паузи, които рядко се случват в залата. Всеки седи и си взема бележки. Бих могъл да кажа направо, че хората около мен бяха очаровани. Когато вдигнах ръката си, тримата младежи, за които ти разказах, ме последваха. След това се вдигна още една ръка и пета… всички от новата група, която встъпи в Академията.

Независимо от решимостта му да остане равнодушен, Стивън усети как краката му се разтреперват. В очите му се появи блясък, когато Глин продължи:

— Има друга група, която седи на първите редици в залата — старият сър Моисей Стенсил, мадам Дора Доунс, Каренгтън-Уудсток и Мънси Питърс. Те са старата гвардия. Стенсил не рисува нищо друго освен крави, той е нарисувал повече крави, отколкото всички художници, взети заедно. А Уудсток е кучкар със сърдечен характер, който е нарисувал всички възможни кучета в Англия и идва на заседанията в бричове и с широка бяла връзка. Мадам Дора прави вътрешната украса на сградите в Кенсингтън — трябва да ги видиш в Коледните приложения. Що се отнася до Питърс, той просто си е Питърс, нищо повече не може да се каже за него. Не съм очаквал тези хора да харесат твоята картина и това не ме безпокоеше. Има правило, че ако дори само един член на Кралската академия гласува за дадена картина, останалите трябва да се съгласяват. Имах усещането, че ти ще бъдеш одобрен, когато Стенсил внезапно се изправи, дотътри се до триножника, поклати глава и каза: „Искрено се надявам, че комисията ще помни своята отговорност пред нацията, преди да се отнесе положително към това платно. В действителност то е крайно необичайно за всеки, който дава оценка на рисуването“. Последва странна тишина. Малко след това мадам Дора също изказа своето становище: „Тя е в пълния смисъл на думата ужасно модернистична“. „А защо да не е? — казах аз. — Ние страшно се нуждаем от свежа кръв.“ „Но не и от този тип — намеси се Уудсток. — Направлението е напълно погрешно.“ Тази размяна на становища беше породила различия, гласуването беше спряно и Стенсил, все още изправен до картината, ме погледна. „Харесвате ли тази картина, господин Глин?“ „Много!“ „Не я ли намирате мъглява и неразбираема?“ „В никакъв случай.“ „Тогава бъдете така добър да ми кажете какво представляват тези безкрайно дълги езици в долната част на картината?“ „Това са хора, които се движат.“ „Приличам ли аз на тях, когато се движа по Пикадили?“ „Възможно не. Тези хора са по-млади от вас.“ „Наистина ли! Благодаря ви за това, че ми напомнихте за моята древност. А какво е посланието, което се съдържа в лявата част на преден план?“ „Това очевидно е магарето на един каруцар и една ръчна количка.“ „Не е възможно! — намеси се Уудсток. — Никога не съм виждал подобно животно. Копитните стави са предадени напълно погрешно.“ „Тя очевидно не представлява цветна фотография, ако това е вашият вкус. Но тя предава своя смисъл с голямо чувство.“ „Но това е рисунка извън правилата?“ „Умишлено е изпълнена по този начин с безкрайно умение. Не е ли този способ по-добър от сервилното изобразяване на природата, което мнозина от нас повтарят година след година?“