Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 233

На спирка „Виктория“ те слязоха от влака и се отправиха към централната гара. Разписанието показваше, че влакът ще тръгне за Халбъро след три минути.

— Ако се затичам, ще го хвана — възкликна нервно Кери. — Благодаря ти, че дойде, Стивън. Довиждане.

— Довиждане.

Стиснаха ръцете си бързо и неловко. Почти останала без дъх, тя се заклати като патица към перона. Той я проследи с поглед, докато тя се качи във влака, след това се обърна и тръгна. Пред входа на гарата вестникарчетата предлагаха на висок глас ранните издания на вечерните вестници. Искаше да се прибере у дома колкото се може по-скоро. Той не обръщаше никакво внимание на виковете им, но въпреки грижите му, една по една думите започнаха да достигат до съзнанието му. Спря се рязко и като насън прочете заглавията на афишите.

АКАДЕМИЧНА СЕНЗАЦИЯ!

Скандалът с платната в Чарминстър се разгоря отново.

Член на Кралската академия на изкуствата си подава оставката.

Четвърта глава

Трамваят се клатушкаше бавно. Наведен над вестника, той прочете с навъсени вежди вълнуващата бележка. Беше пет часа, когато стигна до „Кейбъл стрийт“. На ъгловата автобусна спирка, като крачеше напред-назад, го чакаше Глин.

— Мислех си, че ще мога да те хвана тук. Джени ми каза, че си излязъл — започна той и замълча, но очите му, неспокойни и загрижени, се вторачиха в Стивън. — Нека да пийнем по нещо.

— Предпочитам да се прибера у дома — отговори Стивън троснато.

— Не, не си отивай още — спря го Глин и го изгледа многозначително през рамо. — Първо трябва да ти обясня нещо.

Стивън се колебаеше, лицето му се втвърди, стана непроницаемо, след това, без да каже нито дума, той придружи Глин до кръчмата „Добро намерение“. Глин поръча два грога. Тромавите му жестове бяха натрапчиви и груби. На лицето му беше избила червенина, нещо от стария огън святкаше в очите му. Когато грогът дойде, той каза:

— Изпий го! Аз вече изпих два грога, докато се въртях наоколо да те чакам. Малко съм напрегнат, но нека това не те притеснява.

Стивън отпи една глътка от димящата течност, като се мъчеше да държи нервите си под контрол.

— И така, вече знаеш — каза Глин изведнъж. — Взех твоята картина „Горещина в Хампстед“ и я изпратих в Академията.

— Без да ме питаш?

— Ако бях те попитал, щеше ли да ми разрешиш да я взема?

— Не… никога!

Решителността на отговора накара Глин да хвърли бърз поглед към Стивън.

— И така, аз я взех. И това не беше необмислено действие. Вече бях говорил с трима членове на комитета — Стед, Елкинс и Протеро, всичките разумни хора и рядко добри художници. Не ме гледай така. Най-малкото имай приличието да ми разрешиш да ти обясня какво се случи.