Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 237

— Поведението, което бях избрал, беше погрешно, Дезмънд, но пред Бога ще се закълна, не можех да постъпя по друг начин. След това, тъй като никой друг, изглежда, нямаше какво да каже, президентът, който е добър човек и искаше да прекрати разгорещения спор, предложи да се гласува. После станаха странни неща. Започнах да чувствам, че отношението на комисията като цяло беше благоприятно. Да, мога да се закълна в това. Те бяха готови да те подкрепят. Ръцете им бяха готови да се вдигнат, когато изведнъж Питърс, който не бе отворил устата си по време на целия спор, изведнъж каза: „Един момент, моля“. Всички погледнаха към него, когато той се наклони напред с пенсне на края на носа си и се взря в твоя подпис на платното. След това си седна на мястото. „Господа, досега аз се въздържах да взема участие в този спор, защото имах смътното подозрение, че съм се срещал с произведения от този род преди няколко години. И сега съм сигурен в този факт. Трябва да ви съобщя, че авторът на тази картина не е никой друг, а човекът, отговорен за прословутите пана в Чарминстър, който беше осъден за това, че е създал непристойно изкуство.“ Получи се, разбира се, сензация, но, о, боже, бих искал да можеше да видиш дяволското изражение на лицето на Стенсил. „Казах ви, че става дума за дегенерат. И истината се оказа точно такава!“ Питърс продължи: „Как бихме могли да си представим, че ще одобрим произведение на подобен автор? Ако направим това, ние ще подпечатаме неговото признание“. Знаех какво щеше да последва и затова станах отново. „Какво преценяваме ние в момента — пана, които са били изгорени поради крайно невежество преди седем години, или тази картина, която стои сега пред нас?“ Но нямаше полза от това и на мен ми стана ясно. Даже тези, които при други обстоятелства биха те подкрепили, се страхуваха да рискуват един скандал. Оставаше само едно нещо да направя. Исках да го направя и за бога, то ми донесе някакво удовлетворение. Подадох си оставката още там! И дяволски съм доволен, че го направих. През последните години бях започнал да омеквам, Дезмънд, да ставам безволев и еднообразен, а продукцията ми беше далече от това, което беше преди. Писнало ми е да произвеждам портрети по поръчка на Хемърхед и на хора като него, до гуша ми е дошло да рисувам поредици от декорации на несравними образци от царството на гълъбите. Искам да изкарам стария фургон и да се отправя за Северен Уелс с Ана. Може би ще мога да направя нещо там. А сега, когато вече съм свалил това бреме от плещите си, надявам се, че ти не ми се сърдиш много. Сега признавам, че съм сбъркал. Само се надявам ти да не приемеш това толкова близо до сърцето си. В края на краищата защо да се косим какво мисли за нас грубият свят? Нека да пийнем по още едно питие.