Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 231

— Как се чувстваш днес, майко? — запита Керълин.

— Аз естествено съм винаги добре под знака на Стрелеца.

— Стивън е дошъл да те види.

— Значи ти си дошъл от Париж — каза тя, като остави Керълин, тръгна към Стивън и седна на стола до него. Държеше се много сърдечно. — Как намираш французите?

— Много добре. Радвам се да те видя отново.

— Благодаря, Стивън. Все още ли живееш с онази жена там? Онази, от която се страхуваше баща ти?

— Не. Сега водя почти порядъчен живот заради самата промяна.

— Помниш ли майка си?

За да избегне неловкото мълчание, Керълин се намеси с мил и успокояващ глас:

— Стивън се е върнал от Франция много отдавна. А след това е бил и в Испания.

— А, Испания! Помня като момиче, когато бях в Мадрид с татко. Имахме голям проблем с един келнер, който отказа да ни кипне водата…

— А сега — настояваше Керълин — той работи върху своите платна в Лондон.

— Разбира се — отговори бързо Джулия и отново обърна гръб на Керълин, за да запита Стивън: — Относно твоите картини. Онзи ден например си спомних, че когато беше много мъничък, ти обичаше да ходиш в галерията „Хазелтън“ с моя скъп баща. Един следобед, когато мислехме, че си се загубил, настана голяма паника. И те намерихме сам в галерията, седнал на пода, пред една от картините.

— Да! — кимна той. — Аз наистина обожавах картините на Тениер. „Месарницата“ например — пълна с окървавени късове говеждо месо. Тя ме очароваше.

— И именно след този случай — продължи майка му въодушевено — твоят баща ти подари кутия с водни бои.

— Може би това беше началото на моето развращаване — засмя се той.

Джулия не отговори. Тя можеше да бъде изключително сериозна, когато около нея се смееха. Нейният смях идваше неочаквано, когато другите бяха тъжни.

— Не, не скъпи — завъртя тя глава и вдигна пръст с кралски жест. — Това, което е заложено в нас, ще го постигнем, независимо от другите.

Той не отговори, но си помисли: „Това е най-умната мисъл, която съм чул през целия ден“. Настана тишина, след което, движен повече от любопитство, отколкото от лицемерна загриженост той попита:

— Харесва ли ти тук?

— Много! Обстановката не ми пречи да се чувствам удобно. Тук има балнеоложки център, нещо, което аз винаги много съм ценяла. Имаме прекрасен лекар, млад човек, добре начетен в терапията на елиминацията, която намирам много ефикасна. Сестрите са грижовни, бедните. Правят всичко, което е по силите им за всеки един тук. Животът е отмора, прави ми удоволствие да се разхождам сутрин. Спомням си, че когато бях млада — едно романтично момиче, докато търпях религиозната школовка на покойния Кенън Пърси, ми се искаше да отида в манастир. По-скоро — поправи се тя — в метох. Но както по всичко личи, трябва да се огранича и с това — присъствието ми тук е по-добър вариант.

Стивън кимна съчувствено, развълнуван от духа на Джулия, разбирайки по-ясно от когато и да било преди, колко много общо има с тази странна жена, която беше негова майка. От нея безусловно идваше това негово незачитане на конвенционалното и презрението му към обществените норми, както и, без съмнение, този стремеж към ексцентричност, който го караше да се чувства странник, съвсем отделен от света.