Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 216

— Не… не е честно — промълви тя. — Не във вечер като тази.

Вместо отговор той я притисна още по-здраво. В този миг нейните ръце се протегнаха и се обвиха около шията му. Устните й търсеха неговите, отворени и очакващи. Земята се завъртя, луната изчезна в един миг, неизбежен като смъртта. И след това покой, топлина и тишина… дълга тишина, в която те лежаха, прегърнати в обятията си.

Накрая една сълза се търколи по бузата й и това го накара да вдигне глава и да я погледне.

— Джени, какво става?

Гласът й, задавен от угризения, едва стигна до него, когато тя прошепна през рамото му:

— Това ми се случва за втори път в живота. И този път не мога да виня алкохола.

— Ти не съжаляваш, нали? Ти милееш за мен. Знаех си, че е така.

Гласът й долетя до него по-възбуден и прям.

— Винаги съм била привързана към теб. Винаги… от самото начало. Даже когато бях с Алф, си мислех за теб. О, не трябваше тогава да бъде така, нито пък сега… Но така ми се пада… на мен. Аз даже не съм омъжена.

Той трябваше да потисне едно диво, необуздано желание да се разсмее. Взе малката й ръка, цялата в пясък, и я стисна здраво.

— Не се безпокой, Джени. Ако ме искаш, можем още утре да се разпишем в регистратурата. Ние вече сме го направили за добро или за лошо, ти и аз, заедно.

Пета част

Първа глава

В есенното утро на 1928 година, преди още първите лъчи на зората да проникнат в спалнята на партерния етаж в къщата на улица „Кейбъл“ Стивън се събуди. Известно време той лежа неподвижно, усещаше едрите форми на жена си до него и нейното ритмично дишане. След това, без да я буди, стана и се облече тихо. Излезе в коридора по чорапи, почука рязко на вратата на Джо Тапли и влезе в кухнята.

Гривната на газовата печка пламна леко под пълния чайник. Както винаги, на масата всичко беше приготвено. След десет минути, когато капитанът се присъедини към него, те седяха и закусваха горещ чай, хляб и мазнина от пържено месо и кренвирши. Ядяха, без да говорят. Накрая Тапли каза:

— Вятърът е западен.

Стивън кимна и се наклони към ухото на стария човек.

— Беше ясно, че ще има облаци тази сутрин.

— Ще има промяна в посоката на вятъра. Да се надяваме, че времето ще се задържи все такова. Макар че никога не му имам вяра.

— Ще ти спести лумбагото.

— О, аз греба всеки ден.

Стивън се изправи, напълни нова чаша с чай и я отнесе в спалнята, като покри чашата с чинийка. Остави я на масата до леглото, тъй като понякога шумът от входната врата събуждаше жена му. Върна се обратно в кухнята, обу ботушите си и кимна предупредително към Тапли, който беше започнал да се занимава с лулата си.

— Ще трябва да побързаме.

— Аз съм готов.

Стивън затвори входната врата само с най-лекото резе и те излязоха заедно, без да носят нищо със себе си. Всички корабни принадлежности се намираха на пристанището.