Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 215

Най-сетне той без охота разбра, че са отишли твърде далеч. Но отново мисълта да се връщат обратно му се стори непоносима. Той се обърна към нея:

— Нека да отпочинем малко и да погледаме луната.

Намериха едно сгушено място в дюните, защитено от груба трева, но открито за пеещото небе и въздишащото море.

— Трябваше да си вземете палтото — каза тя. — Може би е влажно. Загърнете се с част от моето — добави тя спокойно, разкопча палтото си и го разпростря, за да може той да седне на него. — Колко жалко, че трябва да си тръгваме вдругиден — прошепна тя в момента. — В Маргит е хубаво през този сезон на годината.

— На мене определено ми хареса.

И двамата замълчаха.

— Предполагам, че вече имате някакви планове.

— Да, в известен смисъл.

Тя не го погледна, погледът й беше втренчен някъде далеч.

— Не бих искала да изглежда, че ви принуждавам, сър. Вие знаете, че причината не е в парите, но се надявах, че ще ползвате стаята известно време. Вие казахте, че се готвите да рисувате реката. С вас и с капитан Тапли в къщата ще изпитвам такова хубаво чувство на спокойствие и хармония.

— Бих искал да остана известно време, но след това ще трябва да тръгна отново на път.

— Ужасен е начинът, по който живеете, сър, без дом, винаги на път, нямате никого, който да се грижи за вас.

Имаше тъга в гласа й.

Той не отговори. Топлината на тялото й, толкова близо до него, го изпълни с непреодолима възбуда.

Изведнъж един вулкан от чувства се възпламени в него. Неспособен да се противопостави, той провря ръката си под нейното палто и здраво обхвана кръста й. Почувства внезапно напрежение в тялото й.

— Не трябва да правите това, сър — възрази тя с нисък глас.

— За бога, не ме наричай сър, Джени.

Той едва изричаше думите. Ненадейно я целуна, като силно притисна устните си до нейните. Устните й бяха плътни и сухи, леко загрубели, но топли. Изненадана от неговата целувка, тя се дръпна назад, загуби равновесие и падна по гръб. Остана да лежи на мекия пясък, а луната се отразяваше в очите й.

Сърцето му биеше до пръсване, никога не беше изпитвал толкова силен изблик на чувства. Всичко, което беше усещал преди, моментите на привързаност към Клеър, сляпото му увлечение по Еми — всичко това беше нищо в сравнение със сегашното сладко опиянение. Като легна по хълбок до нея, той пъхна ръката си през отворената горна част на дрехата й и усети в дланта си меката й гръд. Докосна я нежно. С едно леко движение на китката копчетата на елечето й се разкопчаха и с болезнена въздишка той зарови лице в гърдите й, сякаш молеше за утеха. „О, боже, мислеше си той, това е, което исках, от което имах нужда, за което жадувах, това е средството за вечно забвение — да сложиш главата си върху меката като гълъб женска гръд, да намериш забрава в обятията й!“

Сега той можа да почувства трепета на нейното тяло, да усети с ответна радост отдаващата се слабост на крайниците й. Подпрян на лакът, което му причиняваше болка, изпитвайки изцяло опияняващото предчувствие на удоволствието, той погледна надолу и видя, че дишането й се беше ускорило, а очите й оставаха здраво затворени. Лицето й изглеждаше малко, свито сякаш от болка, миглите й хвърляха лунни сенки върху скулите, стегнати и изнурени от грижи. Когато докосна устните й, тя откликна страстно на целувките му, след това поривисто изви глава настрани.