Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 218

Дотук денят бе протекъл нормално — тихо, приятно и изключително тривиално. Но към два часа, когато възнамеряваше да прибере вече сухите дрехи, на входната врата се позвъни. Тя си помисли, че е пощаджията с писмо от Флори, която напоследък й пишеше доста редовно. Когато обаче отвори вратата, едно такси вече завиваше зад ъгъла, а пред нея се изправи един сух, гладко избръснат господин в износен сюртук. Той повдигна леко шапката си.

— Господин Дезмънд дали е у дома?

— Не — отговори тя, като го изучаваше. След това добави: — Ще се върне чак вечерта.

— Бих ли могъл да разговарям с вас за момент. Името ми е Медокс. Чарлз Медокс. Вие, вярвам, сте госпожа Дезмънд. Аз бях посредник на вашия съпруг.

Тя се колебаеше. Не беше в нейния нрав да приема непознат господин в къщата си, но тъй като държанието му беше открито и недвусмислено, явно той не беше от онези хора, които се опитват да предложат ненужна стока.

— Влезте, моля — каза тя.

В малкото входно помещение тя го изгледа напрегнато, макар че начинът, по който той старателно изтри ботушите си в изтривалката, беше за нея още един плюс в негова полза.

— Мога ли да ви предложа чаша чай?

— Ще ви бъда благодарен, ако това не ви затрудни много.

Без суетене тя му донесе чай и гореща препечена филия с масло.

— Много мило от ваша страна. Цяла сутрин съм в движение и не съм обядвал.

Последва пауза.

— Госпожо Дезмънд — изрече той с известна решителност в гласа, — вие, изглежда, сте една много чувствителна личност и на мен особено ми се иска да ви помогна. Дошъл съм този следобед, за да ви помоля да убедите вашия съпруг да ми разреши да направя изложба на негови произведения.

— Но нали казахте, че сте били негов посредник.

— Страхувам се, че бях само формално. За осем години не съм имал нито едно платно на Дезмънд в моята галерия. А в същото време съм сигурен — той се огледа, сякаш търсеше потвърждение, — че в неговото студио има десетки картини.

— Да — отговори тя меко, все още объркана. — Те всичките са там, но ние няма да се разделим с тях. Това са негови думи. Той ми обясни, че след като са се отнесли така лошо с него, няма никога повече да показва свои картини на изложби, докато е жив.

— Това беше много отдавна и оттогава е изтекла много вода. Госпожо Дезмънд — наведе се той леко напред, — изкуството е странно нещо, то се развива по права линия за известен брой години, след това се откъсва като тангента. По едно време картините на вашия съпруг бяха практически непродаваеми. Но съгласно информацията, с която разполагам от Париж, неговите картини биха могли да намерят добър пазар сред някои вещи познавачи.