Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 206

— Ако ви харесва, надявам се да я приемете.

— Никога няма да можете да преживеете, ако си раздавате така нещата.

Тя остана много поласкана. След чая, когато той каза, че се готви да излезе на кратка разходка, тя извика след него: „Пазете се от вятъра! Маргит е ориентиран към Северния полюс“.

Това беше наистина вярно, но за разлика от Флори Стивън обичаше студа — той никога не му пречеше. И сега по крайбрежната алея, все още пуста преди началото на сезона, той усети, че силите му се възстановяват и че нов изблик на енергия запулсира в него. Тонизиращият въздух шумеше като шампанско и той го пое в гърдите си без затруднение. Появи се лека червенина на бузите му. След първия изблик на оптимизъм обаче, той реши да не предприема работа през следващите две седмици — дори нямаше да скицира или да прави цветни бележки. Трябваше да се излекува веднъж завинаги от този бронхит, който периодично се появяваше през последните години. Той вървеше по крайбрежната алея, сам в тази универсална сивота на небето и морето, лъхан от вятър, който свиреше в ушите му като в голяма морска раковина. Докосван нежно от песъчинки, които се вихреха и фучаха около него, той чувстваше как пулсът му се ускорява и като изправи глава, тъжно произнесе:

— Може би… аз все още мога да докажа, че не съм победен…

Четиринадесета глава

През следващите дни настроението на Стивън се подобри още повече. Колко щастлив беше сред тези обикновени хора, на които членовете на неговата собствена класа несъмнено биха гледали отвисоко като на „прости“. Напротив, той се чувстваше сред тях като у дома си, дори усети истински, че е един от тях. Самият живот около пристанището, пристигането и отпътуването на малките едномачтови рибарски лодки, разтоварването на улова — всичко това го вълнуваше, разведряваше съзнанието му от горчивите размишления. Рано сутринта той придружи Флори до рибния пазар и отбеляза с какъв успех и спокойствие правеше тя своите наддавания, като просто ловеше окото на човека, който провеждаше търга, чийто стържещ глас водеше вечна борба с произнесените ставки. Стивън увеличи продължителността на разходките си до скалите, спеше на прозорец, широко отворен за бриза. Най-добро от всичко беше къпането. Полярните влияния се отразяваха силно на водата, но за разлика от Флори, която беше зиморничава, Стивън не можеше да бъде възпрян. Всеки предобед той излизаше на пристана, където се присъединяваше към тези местни жители, които си бяха направили целогодишен клуб. Един приятелски настроен член на този клуб го беше информирал, че плувал даже когато снегът вече е покрил брега. Рязкото тонизиращо солено потапяне ускоряваше повече от всичко останало възстановяването на Стивън, възраждаше у него желанието да рисува. А най-ободряващото от всичко беше, че бе осъзнал и повярвал силно в собствените си творчески сили.

По-голяма част от времето прекарваше сам — Флори, когато не беше заета с осигуряването на концесията си, получена от корпорацията, наблюдаваше ръста на продажбите в нейния магазин. В него изцяло бе ангажирана Джени, докато Ерни всеки следобед правеше обиколки с каручката и предлагаше стоката с високи подвиквания.