Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 204

— Виждам, че ви харесва моята шапка. Много изгодна покупка от януарските разпродажби. Моят цвят винаги е бил червеният.

— Шапката ти наистина е забележителна, Джени. Но я свали, защото саждите от локомотива, които влизат през прозореца, могат да я повредят.

Тя се подчини послушно и я свали. Чисто измитата й коса се открои и тя заприлича отново на себе си, естествена и жива, една малка жена в бяла памучна блузка. „Но е някак си по-различна, мислеше си той, от елегантното младо момиче, което метеше стаята и шиеше копчетата му в Сетълмента.“

— Вижте, господин Дезмънд — възкликна тя, — тези редици от стълбове са за отглеждане на хмел.

— Ти интересуваш ли се от хмел, Джени?

— Понякога мога да си позволя по една чаша — рече тя сериозно, след това го погледна и се засмя. — Нищо по-силно, макар че…

Тя се изправи и като взе чантата си от багажника, разви, без изобщо да обръща внимание на другите спътници в купето, един пакет със сандвичи от шунка и език.

— Заповядайте, сър. Няма причина да се стеснявате — настояваше тя. — Обещах на капитана, че ще ви накарам да ядете. Флори ще направи това във всички случаи. Едно нещо ще ви кажа за нея: тя слага хубава софра. Надявам се, че обичате риба.

— Да, Джени — отговори той, захапал един сандвич. — Темата за яденето не предизвиква особени емоции у мен. Това, което твърде ме безпокои, е дали продавачката на риба, имам предвид Флори, ще ме хареса.

— Флори е чудесна. Тя се занимава само със собствеността си. Много е независима. Всичко оправя сама, помага й едно момче — Ерни Ууд, неин племенник. В миналото имаше тъжни моменти. Ще намерите общ език.

— Надявам се.

— Разбира се, вие не трябва да очаквате твърде много… къщата й е малка.

— Надявам се, че няма да ви притесня с настаняването.

— О, не сър — отговори тя спокойно. — Аз ще отида при Флори. Вие ще се настаните в моето легло.

Тя го погледна — думите й изглежда я стреснаха. Внезапно неволна червенина изби по страните й. Тя се обърна и погледна през прозореца.

Наближаваха целта на тяхното пътуване. Пристигнаха в три часа следобед. Стивън стъпи на безлюдния перон и веднага почувства как го омайва дъхавия и щипещ прекрасен въздух, който смесва богатите речни и океански води с пясъка, мидите, зрелите морски растения и лечебната кал. Както Джени се беше надявала, Ерни, едно малко, но с приятна външност момче на петнадесет години, беше на гарата, за да ги посрещне с каручка, теглена от пони.