Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 205

Мястото на Флори се намираше срещу пристанището, в една редица от стари и твърде паянтови сгради, които миришеха на катран и саламура и гледаха през покритата с павета улица към една преплетена панорама от мачти, платна, въжета, бурета, сандъци и приливна тиня. Магазинът под номер четиридесет и девет, макар нисък и полегат, беше боядисан в светлосиньо, а над вратата имаше надпис „Флорънс Бейнс: риба, скариди и сърцевидни миди“. На горния етаж, до който се стигаше по странични каменни стълби, бяха помещенията за живеене.

Гостите влязоха в предното помещение, което беше приятно мебелирано с хубава гарнитура. Ерни веднага се отправи долу, за да смени своята леля, която скоро се появи — една слаба и суха жена на четиридесет години, която свали навитите ръкави на плетената си вълнена жилетка и целуна Джени сърдечно по бузата. После огледа внимателно Стивън и му подаде отпуснатата си ръка, студена като филе от писия.

— Очаквам, че сте готови за чая. Седнете и ще ви налея.

Като се придвижваше живо, тя донесе отвътре голям поднос, на който имаше препечени филии, чайник и плато цвъртяща пържена риба.

— Как вървят нещата, Флори? — запита Джени, като отпи от чая си с въздишка на удовлетворение.

— Не трябва да се оплаквам, но магазинчето е голяма грижа.

— Винаги ще бъде така, Флори.

— Да, винаги.

— Глупавият градски съвет, предполагам, ти създава проблеми.

— И техните разрешителни. Те мислят, че с една жена могат да си правят каквото искат.

— Но все пак ще трябва да решиш нещата след няколко седмици.

— След три, скъпа.

— Няма значение. Струва си усилието, Флори.

— Понякога се чудя дали е така — поклати тя обезверено глава по повод на нейния конфликт с официалните власти.

Джени се усмихна на Стивън, склонна да включи и него в разговора.

— Лятната търговия е чудесна. Флори открива щанд близо до крайбрежната улица. Тя е известна с нейните скариди и сърцевидни миди.

— Мислех си, че се ползвам с името на основател — рече Флори, като изглеждаше наранена от този пропуск.

— Разбира се, че е така, скъпа.

Яденето беше богато и изобилно, стаята удобна, въглищата в огъня пращяха весело. Но за Стивън беше очевидно, че той е обект на остро подозрение от страна на хазяйката. Това малко го безпокоеше. Повече заради Джени, отколкото заради себе си той чувстваше, че трябва да се опита да разсее това подозрение. Той забеляза привързаността на Флори към жълтата котка, извади албума за рисуване от джоба си и докато жените бяха заети с краткия си интимен разговор, скицира набързо светлокафявото животинче.

След десет минути рисунката беше готова. Той извади листа от албума и я подаде мълчаливо.

— Да… мога да кажа… — бяха няколкото думи, които излязоха от устата на Флори. Изненада, нерешителност, страх и недоверчивост бяха изписани на лицето й, докато най-накрая си призна колко й харесва рисунката. — Приличат си с Джингър като две капки вода. Е, наистина сте художник.