Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 5
Фридрих Незнански
— Испанско парче — поясни той, без да прекъсва мелодията.
Изведнъж откъм езерото се чу звънлив глас:
— Момчета! Може ли да се присъединим? — Към брега приставаше лодка с три момичета.
— Опа! Сега ще ни развеселят мацетата — изкоментира порядъчно наквасеният домакин.
Льоша познаваше само Зинка, която имаше доста опитен вид за двайсетте си години.
— Откъде се взеха тия?
— Рижата е Верка, май че е братовчедка на Зинка. Изобщо роднина от Сталинград. А втората е нейна приятелка някъде от Владимирска област, май се казваше Валя. Дошли са на фестивала — поясни Жора.
В това време Костя излезе от унеса си, изтръска сакото и го протегна на приятеля си, като говореше превзето:
— Жора, подръж ми макинтоша — а самият той се запъти към момичетата, свирейки цигански танц и потропвайки в такт. Той рязко пресече последния акорд, откъсна три крехки глухарчета и като се поклони галантно, връчи на всяка дама по едно. И запя нещо разпуснато-игриво:
— Ой, как хубаво сте се устроили! Вера, Зина! Сядайте по-близо, ще снимам всички за спомен — забъбри едно от момичетата, докато вадеше новичък фотоапарат ФЕД от кожения му калъф. — Или по-добре, Зина, ти ни щракни, ще ти покажа къде да натиснеш, а аз ще се настаня при другите. Днес нали си заминавам…
Домакинът пиеше повече от другите и бързо се напиваше. След като гаврътна поредната чаша, той монотонно зави:
— Не викай бедата, глупако! — хладно каза съвсем трезвият Льоха и се надигна. — Хайде да спим! — Той приповдигна Славик и като преодоля леката му съпротива, го поведе към къщата.
След няколко минути той излезе на чердака и подхвърли, без да се обръща към никого:
— Ще ида да се помотая…
Вече беше дванайсет часът, когато Льоха, подсвирквайки си, се върна при приютилата го бърлога. От портичката изхвърча като полудял Жорка и едва не събори братока си:
— Льоха, беда! Костя пречука Верка!
— Какъв Костя? Каква Верка?
— Ами приятелят ми, нали го видя днес, такова… Зинкината сестричка.
— Ама че работа! — Льоха се огледа, хвана братока за лакътя и без да бърза, тръгна обратно с него към трамвайната линия. — Разказвай!
Жорка мълчеше.
— Хайде, карай направо!
— Накратко, Пръдлето си отспа до вечерта, тъкмо когато се върнахме. После вика: „Е кво, балами, ще чукнем ли една игричка?“ — И седнахме на три ръце.
— Чие беше тестето?
— Пръдлето отвори ново.
— Наистина сте балами! Намерили сте с кого да играете! Той от всеки джоб вади ново тесте.
— Накратко, аз раздавах — другите имаха по три картинки. Аз играх пръв. Дадох една точка на Костя, а на Славка — точно сметнах — двайсет. Свалихме картите — а той вади поп с асак. Как можах така да се прекарам?
— Глупак! Малко са ви били! Той във всеки джоб държи по един асак. И вие какво, човек ли заложихте?
