Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 3
Фридрих Незнански
— Здрасти, браток! — Льоха скочи към него и го прегърна. — Я какъв си станал! Изкара ли седми клас?
— Неее, имам поправки наесен… — неохотно си призна Жорка.
— Ама че си вол безмозъчен! Мъж като канара, а акълът ти… Добре, ще те включим в далаверата! — Льоха приседна на стъпалото на входа, извади пакет „Червена звезда“ и потупа джобовете си за кибрит.
Жорка възхитено го оглеждаше.
— Сегичка ще донеса! — И той пъргаво изтича към къщата.
Там взе кибрит от слабичкия младеж, който седеше до масичката с гръб към Льоха и небрежно прокарваше пръсти по струните на китарата.
— Кой е тоя? — попита Льоха братовчед си, когато се върна.
— Костя, аверчето ми. Примерно момче. Съсед е — живее в оня блок, дето горя. Преди седяхме на един чин, а като направиха смесените училища, го преместиха в 62-ро, в девическото. Готви ме по география.
— Такива работи значи… — изсумтя Льоха. — Имаше тук бърлога, а сега задочен институт! Школа за работническата младеж и Пръдлето какво, класен наставник ли е?
— Ами нали имам поправителен — какво да правя… — смутолеви извинително Жорка. — Но ние въобще си дружим с него. Ето и на карти играем — добави той някак объркано и не на място.
— Много ли профукахте?
— Стига бе? Ние сме печени — ободри се Жорка. — На плажа е пълно с балъци, а Костя така е подредил колодата — само стой и гледай! Скубе ги като гъски.
— На какво играете?
— Каквото падне — само да е на пари… Тази неделя изкарахме по две хиляди на калпак.
— Че ти си милионер! Заеми малко на братока си!
— Дадох моя дял на Костя.
Льоха удивено вдигна вежди.
— Разбираш ли, на него мангизите са му нужни до смърт. Тоест не на него, а на баща му. Костя разбрал и казва: „Трябва да спасявам отеца.“
— Да не е краднало татенцето?
— Ама ти какво, той работи като професор!
— Че как така не му стигат мангизите на професора? Да не пести за вила?
— Не знам. И Костя не знае. Просто каза: „Да помогнеш на баща си е свято дело.“
— И какво излиза: твоят Костя е върхът, а пък баща му май е мухльо.
— Не, отецът му е свестен! Книжки ми дава да чета.
— И за чий са ти професорските книжки?
— Защо, те са си нормални: Есенин, „Граф Монте Кристо“.
— Е, Есенин пак бива, а за графовете добре, че ми напомни. Отваря се една работа: отцепвай към Ивановските бараки и разбери тихичко там ли е Графа — у него ми е шилото. Ако го няма Графа, ще търсиш Людка. Тая… нали я знаеш? — Жорка кимна. — Нея ще питаш за Графа… Макар че всъщност не трябва. Просто кажи, че съм си дошъл, искам си сухото. Да дойде довечера в Стария двор. Я повикай твоя умник! Да се запознаем.
Костя се приближи с нарочна небрежност, поклащайки се и дрънкайки както преди на китарата, докато си напяваше полугласно:
Льоха огледа бавно слабичкия младеж. Изгладени панталони, шарена вносна ковбойка. Сивите му очи гледаха умно, внимателно, изучаващо и доста нахално.
