Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 6

— Ами бяхме свършили парите и Славка предложи…

— Ох, аверчета! Боклуци такива! Каква разлика има кой ще загуби? Защо ви трябваше мокра работа?

— Някак си така стана…

— Добре, тая кукла откъде се взе?

— Те изпращаха оная, приятелката Валка, на Курската гара. Тя си отивала вкъщи в Князев, и се върнаха обратно при Зинка. Пък Зинка срещнала някакво момче и отишла с него на Рибните езера, а на Верка май казала да я изчака тук — не разбрах много. Накратко, ние загубихме. Славка даде на Костя своята кама, излязохме на портичката, а тя тъкмо идва: „Момчета, може ли да поседя час при вас, че Зинаида ме заряза.“ А тоя гад на всичкото отгоре се и гаври: „Ей я плячката! Ти нали още от сутринта й хвърли око. Действай, копеле!“

— Егати… Чакай малко да поумуваме — каза Льоха и приседна на един крайпътен камък. Той мисли пет минути, прекъсвайки размислите си с кратки въпроси:

— Отдавна ли стана?

— Преди около десет минути май…

— Кръстницата къде е?

— Преди час се прибра, сигурно спи.

— Шилото, казваш, е на Пръдлето?

— Аха…

— А момичето къде е?

— Там, някъде в храстите.

— Аверчето ти тук ли е?

— Върна се съвсем като попарен. Май е в сеновала…

— Добре — каза накрая Льоха и стана. — Дигни гарда, ще се измъкнем. Да вървим при мацето.

Льоха рязко прекрачи през избуялия бъз. Няколкото метра, оставащи до брега, бяха обрасли с висок пелин. Той се натъкна почти мигновено на трупа на момичето. На лунната светлина всичко се виждаше до най-малки детайли. Тя лежеше с разперени ръце и глава към водата. Гърлото й бе прерязано. Локва кръв. Той се огледа внимателно и делово се захвана за работа: вдигна нагоре полата й, смъкна и разкъса гащичките, след това раздра и блузата й. Крепдешинът поддаваше лесно и Льоха отпра голямо парче от плата. Няколко мига той оглеждаше мястото на събитията и като че ли остана доволен. После внимателно топна парцалчето в кървавата локвичка, леко го отцеди и се върна на пътеката. Носеше парцала малко настрани, като се стараеше да не се изцапа.

— Да вървим! — подхвърли късо той на братока си, който наблюдаваше отдалеч. Когато се приближиха до къщата, Льоха остави кървавия парцал край входа, слезе пак до езерото и старателно си изми ръцете.

После се върна, даде с ръка знак на Жорка да го следва, почука и без да дочака покана, влезе.

Славка седеше пред начената половинлитрова бутилка и дъвчеше маринована краставичка.

Льоха мълчаливо посочи на Жорка табуретката, седна до масата, ливна си половин чаша, гаврътна я, изпръхтя, набоде на вилицата краставичка и преди да я захапе, заговори:

— Ама и ти си един тарикат, Славик! Изхвърли ли шилото?

— От къде на къде? Инструментът е трофеен, золинген. — Той извади отнякъде финката и я сложи на масата. — Изтрих пръстчетата, и толкова.

Льоха отхапа краставичката, после внимателно — за крайчетата — взе финката и я сложи пред себе си на масата:

— Инструментът е готин, обаче не е твой. Твоят инструмент е перцето. Беше си Пръдлето джебчия — сериозна специалност, само че нещо не му стигна, та реши като Паша Ангелина да се пише многомашинник. Първо усвои курвенската специалност: за нищо го не бива, ама да клепа мераклия. А сега се оказва, че търчи с шилото по брега, баламурници му трябват.