Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 257

— Ти ще седиш, аз ще воювам — отвърна той, невидим в тъмнината. На озвучителната кабина, естествено, въобще не се полагаше прозорец. — Ако се държим добре, може и да дочакаме Дроздов. Дръж респиратора. Можеш ли да го наденеш?

— Да. А аз може ли някак?… — попита с надежда президентът. Много му се искаше да вземе дейно участие в собственото си освобождение. Ролята на чувал с картофи, когото пренася всеки, който не го мързи, беше успяла да му опротивее.

— Тресни по-силно някого, ако ти падне — каза килърът и без предупреждение се изтъркаля навън, като блъсна вратата след себе си. Държавният глава остана в пълна тъмнина. И изведнъж пак се разнесоха изстрели. Чуваше се как куршумите се сплескват в желязото. Удряха по вратата като чукове. Президентът си представи какво става навън. Едните не жалят патроните, за да заставят самотния противник да притисне глава към пода, другите през това време се промъкват в залата.

Президентът се надигна на колене и започна опипом да изучава сложената на дървени рафтове апаратура. Скоро впрочем откри, че беше доста неудобно да прави това на колене, и той се изправи в цял ръст. Искаше му се да включи осветлението, но здравият разум му подсказа да се откаже от тая идея.

Килърът си устрои нелошо укритие от съборения гимнастически кон и тренажора за делтовидните мускули, който стоеше точно край вратата. Разтворената му раница лежеше до него. Алексей пъхна ръка в нея, без да гледа, докато изваждаше нужното.

В детския дом, където го възпитаваха, имаше пазач — чичо Роман. Той беше изкарал половината война в разузнаването на танкова армия и не може да се каже, че спомените му не повлияха на момчето, което тогава не наричаха Алексей. Веднъж пазачът произнесе думи, които отначало възмутиха момчето, а после го накараха дълбоко да се замисли. „Какво ми пеят като папагали: разузнаването, та разузнаването! — примерно така се изрази чичо Роман. — Кой с кого ще тръгне на разузнаване, и с кого няма… А аз знаеш ли какво ще ти кажа: тук няма нищо геройско. Който се хвърля в атака в окопа, гърди срещу гърди, ето това признавам аз за герой. А ние какво? Нощем, с ножчетата, мъкнем «език» — чист бандитизъм си е това, а не геройство!“

Дроздовците сега навярно щурмуваха оградата и по целия район на комплекса ехтеше стрелба, но в залата гърмеше така, че не би могла да се чуе дори архангелската тръба. Когато в близкия ъгъл се взриви граната и в носа го удари познатият мирис на „черьомухата“, килърът надяна респиратора. Ако се решат да използват нещо по-сериозно, това ще значи само, че при Вадик всичко върви както трябва. Защото ТЕ до последно ще се опитват да получат президента жив. Обаче дори добре подготвените командоси не успяваха да преодолеят вратата и при това да оцелеят. Килърът стреляше бързо. И много точно.

Грамадните тонколони, поставени в различните ъгли на залата, изведнъж пресилено захриптяха, прокашляха се и гръмнаха с оглушителна музика, която заглуши дори стрелбата.