Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 229

— Добре, но без „куче“.

— Нека да е без — махна с ръка Тимофеев. — Само да разбере, че аз съм го предал.

2.

— Александра Ивановна, пак се обаждат от Князев — влезе и кабинета секретарката на Романова Любочка и изведнъж, без да може да се сдържи, се разсмя.

— Какво, да не са ти разказали виц? — поинтересува се Романова.

— Не, просто там има един такъв смешен, каквото и да каже — направо си падаш от смях.

— Да бе, да си паднеш — измърмори Романова, на която съвсем не й беше до смях. — Добре, какво става при тях?

— С две думи — задържали са всички. Засега са в изолатора в Князев, интересуват се какво да ги правят.

Всъщност новините би трябвало по-скоро да зарадват Романова. Тя научи от князевските колеги, че откраднатият Москвич с тримата биячи е бил спрян около село Удоли. Единият е бил убит на място, двамата други (единият леко ранен) са задържани. Малко по-късно в самия Князев е арестуван и „Хемингуей“ — това се оказа съвсем просто, защото знаеха, че той живее в хотела.

— Намерихме и крадено БМВ, цвят „сафари“, номер на двигателя 20937508 — завърши разказа си князевецът.

— Виж, за това много благодаря, момчета. — Едва сега по лицето на Романова пробяга подобие на усмивка. — Нали мина без загуби?

— Почти без. На единствения пострадал от наша страна е оказана ветеринарна помощ. Ще живее.

— Как така? — шашна се Шура.

— В престрелката удолският разплоден бик Генерал загуби левия си рог и получи малка драскотина.

3.

— Наистина смешници — каза Романова на Любочка, след като затвори слушалката.

Люба, като по-неофициално лице, получи детайлно изложение за „пленяването“ на московските биячи в просторите на Нечерноземието. Историята излезе наистина доста комична. Като сдържаше смеха си, Люба преразказа на Романова подробностите.

Откраднатият москвич бил забелязан от пост на КАТ по шосето Москва — Нижни Новгород. После той завил към село Удоли, където и го догонила оперативната група. Селото било голямо и се състояло от две части, които и досега хората наричали помежду си Удоли Господарски и Удоли Волни. Точно в долчинката, разделяща селото на две части, се разиграло сражението. Бандитите забуксували в дълбоката канавка и стражите на реда пристигнали точно в момента, когато двама от тях се опитвали с всичка сила да избутат отзад колата, а третият налягал с рамо на отворената предна врата. Трудно е да се измисли по-удобна за задържане ситуация. Милиционерите по домашному спрели близо до москвича и без да бързат, слезли от колата.

— Да ви помогнем ли, момчета? — попитал лейтенантът, изваждайки пистолета си от кобура. Шофьорът точно в този момент дал газ и неочаквано освободилото се от калния плен колело метнало половинка тухла право в стъклото на милиционерската кола. Звънът на счупено стъкло спрял операцията, инициативата се изплъзвала от ръцете на милицията. Биячите вече били наскачали в колата и започнали да се измъкват със стрелба. Но неочаквано на пътя им се изпречил разплодният бик Генерал, гордостта на Удоли. Колата се приближавала към него на първа скорост, като непрекъснато бибипкала. Звукът не се харесал на Генерала, той навел глава и тръгнал срещу врага. При това заревал така, че звукът от клаксона вече не се чувал. Опомнилите се оперативници простреляли задните гуми на опитващия да се измъкне москвич. Като разбрали, че колата повече няма да им послужи, двама бандити изскочили навън и като се прикривали зад москвича, открили огън.