Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 170

Рейт хвърли писмото на масата.

— Дордолио, уонкът, лорд Чизанте, Хелсе, „култът“, гилдията на наемните убийци. Кой остана?

— Е, поне утре вече не е „твърде скоро“ — посочи разсъдливо Траз.

10.

На следващата сутрин Рейт използва един от допотопните яоски телефони, за да се свърже с двореца Син нефрит, и поиска да разговаря с Хелсе.

— Нали ми обеща, че ще прекратиш договора с компанията на убийците?

— Договорът е прекратен. Научих, че възнамеряват да предприемат собствени действия, с което ще трябва да се справяш сам.

— Именно — въздъхна Рейт. — Напускаме Сетра незабавно и се нуждаем от помощта на лорд Чизанте.

Хелсе издаде неопределен звук.

— Какви са ти плановете?

— Единствено да се измъкна жив от града.

— Тръгвам веднага. Ще ви откарам до една периферна станция за вагонетки. От Верводей всеки ден потеглят кораби към различни краища на света, не се съмнявам, че ще намерите нещо подходящо.

— Ще бъдем готови до обяд или малко преди това.

Рейт пое пешком към Серкада, като по пътя взе всички възможни предпазни мерки, и пристигна на срещата почти уверен, че не е бил проследен. Зарфо вече го очакваше, прибрал бялата си коса в боне, черно като лицето му. Той незабавно го отведе в избата на една бирария. Настаниха се край каменна маса, Зарфо махна на един чирак да им донесе големи каменни чаши с горчив ейл.

След като отпиха, локхарят заговори делово.

— Преди да зачеркна досегашния си живот заради едно безумно начинание, покажи ми цвета на парите.

Без да говори, Рейт хвърли на масата десет снопчета сияещи пурпурни секвини.

— Аха! — провикна се Зарфо Детуайлер. — Каква красива гледка! Тези за мен ли са? Ще ги прибера веднага, за да не им се случи нещо лошо.

— А теб кой ще пази? — попита Рейт.

— Тихо, момко, тихо — озъби се локхарят. — Щом приятели не могат да се разберат в избата на бирария, какво ще стане, ако ги сполети нещастие?

Рейт прибра парите в портфейла си.

— Нещастието вече ни сполетя. Убийците са обезпокоени от вчерашната история. Но вместо да отмъстят на теб, сега заплашват мен.

— Да, с тези типове трудно се излиза на глава. Ако искат пари, не им давай. Човек винаги може да се бие за живота си.

— Предупредиха ме да не напускам Сетра, докато не изберат подходящия момент, в който да ме убият. Въпреки това предлагам да тръгнем колкото се може по-скоро.

— Хитро! — Зарфо гаврътна бирата и тропна с каменната халба върху масата. — Но как смяташ да се изплъзнеш на убийците? Те несъмнено следят всяко твое движение.

Рейт подскочи от някакъв шум само за да установи, че чирачето е донесло на Зарфо нова халба. Чернокожият пъхна нос в чашата, за да скрие усмивката си.

— Убийците са прословути с упоритостта си, но все ще намерим някакъв начин да ги надхитрим. Връщай се в твоя хотел и се приготви. По пладне ще дойда при теб и ще видим какво може да се направи.

— По пладне? Чак тогава?

— Какво значение има час или два? Трябва да приключа с някои дела.