Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 168

— Опитвах се да бъда ваш верен помощник.

— Пресилен ентусиазъм! Какво искате, да превърнете Син нефрит в прицел на всеобщи насмешки? Ако тази безсрамна история се разчуе… — гласът му потрепери.

Хелсе вдигна рамене и си наля чаша вино.

Рейт се изправи.

— Изглежда, нямаме повече работа тук.

— Само момент — спря го лорд Чизанте. — Оставете ме да помисля… Нали разбирате, че тази история с убийството може да се окаже празна работа?

Рейт бавно поклати глава.

— Позволете да бъда скептичен, вече на два пъти вие променяхте твърде лековато решението си.

Лорд Чизанте се извъртя рязко. Пръчицата падна върху килима, където димът й се усили. Рейт се наведе, вдигна я и я постави в един пепелник. Междувременно Чизанте бе излязъл.

— Защо го направи? — попита насмешливо Хелсе.

— Отговори си сам.

Лордът се появи отново. Махна на Хелсе да се отдръпнат в ъгъла, където двамата размениха няколко тихи думи, после Чизанте отново излезе.

Хелсе се обърна към Рейт.

— Лорд Чизанте ме упълномощи да ви заплатя сумата от десет хиляди секвина, при условие че напуснете Кат незабавно и се върнете в Котан с първия кораб от Верводей.

— Нетърпението на лорд Чизанте е колкото странно, толкова и необяснимо — подхвърли Рейт.

— Това ли е таванът на неговите възможности? — попита нехайно Анахо.

— Лордът не ми е поставял ограничения — призна Хелсе. — Той държи да си тръгнете и е готов да ви помогне с всичко необходимо за целта.

— В такъв случай ще поискаме един милион — рече Анахо. — Щом ни предлагате да участваме в тази позорна сделка, нека поне се продадем скъпо.

— Твърде скъпо — поклати глава Хелсе. — Двайсет хиляди секвина е по-разумна цена.

— Недостатъчно са — възрази Рейт. — Трябват ни повече.

Хелсе огледа тримата мълчаливо. Накрая рече:

— За да не губим повече време, ще ви съобщя максималната сума, която лорд Чизанте е готов да заплати. Тя е петдесет хиляди секвина, според мен доста щедро предложение, включващо и транспорта до Верводей.

— Приемаме — кимна Рейт. — Излишно е да казвам, че очаквам от теб да прекратиш договора с гилдията на наемните убийци.

Хелсе се усмихна злобно.

— Вече получих нареждания по този въпрос. Кога смятате да отпътувате от Сетра?

— До един ден.

Забогатели с петдесет снопа пурпурни секвини, тримата напуснаха двореца Син нефрит и се качиха на черната лимузина. Хелсе не беше с тях.

Колата се понесе назад през сумрака с цвят на канела, под улични фенери, които все още не бяха запалени. Мъгляви светлинки блещукаха зад прозорците на къщите и дворците, а в една от големите градини имаше вечерно празненство.

Лимузината изтрополи по дървен мост, украсен с фенери, и навлезе в квартал от нагъсто построени къщурки от дялани трупи, с чайни и кафенета на всеки ъгъл. Прекосиха район от пустеещи тъмни постройки и най-сетне достигнаха Овала.

Рейт слезе пръв от колата. Траз се шмугна край него и се хвърли върху черния, притаен в сенките силует. Блесна метал и Рейт се просна на земята, но не успя да се изплъзне на яркото виолетово сияние. Нещо, наподобяващо нагорещен чук, го халоса по главата и той остана да лежи зашеметен, докато Траз се боричкаше с убиеца. Анахо пристъпи напред с извадено оръжие. Стоманеното острие се стрелна като жило и прониза мъжа в рамото. Оръжието му изтрополи на калдъръма.