Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 168
Джак Ванс
— Опитвах се да бъда ваш верен помощник.
— Пресилен ентусиазъм! Какво искате, да превърнете Син нефрит в прицел на всеобщи насмешки? Ако тази безсрамна история се разчуе… — гласът му потрепери.
Хелсе вдигна рамене и си наля чаша вино.
Рейт се изправи.
— Изглежда, нямаме повече работа тук.
— Само момент — спря го лорд Чизанте. — Оставете ме да помисля… Нали разбирате, че тази история с убийството може да се окаже празна работа?
Рейт бавно поклати глава.
— Позволете да бъда скептичен, вече на два пъти вие променяхте твърде лековато решението си.
Лорд Чизанте се извъртя рязко. Пръчицата падна върху килима, където димът й се усили. Рейт се наведе, вдигна я и я постави в един пепелник. Междувременно Чизанте бе излязъл.
— Защо го направи? — попита насмешливо Хелсе.
— Отговори си сам.
Лордът се появи отново. Махна на Хелсе да се отдръпнат в ъгъла, където двамата размениха няколко тихи думи, после Чизанте отново излезе.
Хелсе се обърна към Рейт.
— Лорд Чизанте ме упълномощи да ви заплатя сумата от десет хиляди секвина, при условие че напуснете Кат незабавно и се върнете в Котан с първия кораб от Верводей.
— Нетърпението на лорд Чизанте е колкото странно, толкова и необяснимо — подхвърли Рейт.
— Това ли е таванът на неговите възможности? — попита нехайно Анахо.
— Лордът не ми е поставял ограничения — призна Хелсе. — Той държи да си тръгнете и е готов да ви помогне с всичко необходимо за целта.
— В такъв случай ще поискаме един милион — рече Анахо. — Щом ни предлагате да участваме в тази позорна сделка, нека поне се продадем скъпо.
— Твърде скъпо — поклати глава Хелсе. — Двайсет хиляди секвина е по-разумна цена.
— Недостатъчно са — възрази Рейт. — Трябват ни повече.
Хелсе огледа тримата мълчаливо. Накрая рече:
— За да не губим повече време, ще ви съобщя максималната сума, която лорд Чизанте е готов да заплати. Тя е петдесет хиляди секвина, според мен доста щедро предложение, включващо и транспорта до Верводей.
— Приемаме — кимна Рейт. — Излишно е да казвам, че очаквам от теб да прекратиш договора с гилдията на наемните убийци.
Хелсе се усмихна злобно.
— Вече получих нареждания по този въпрос. Кога смятате да отпътувате от Сетра?
— До един ден.
Забогатели с петдесет снопа пурпурни секвини, тримата напуснаха двореца Син нефрит и се качиха на черната лимузина. Хелсе не беше с тях.
Колата се понесе назад през сумрака с цвят на канела, под улични фенери, които все още не бяха запалени. Мъгляви светлинки блещукаха зад прозорците на къщите и дворците, а в една от големите градини имаше вечерно празненство.
Лимузината изтрополи по дървен мост, украсен с фенери, и навлезе в квартал от нагъсто построени къщурки от дялани трупи, с чайни и кафенета на всеки ъгъл. Прекосиха район от пустеещи тъмни постройки и най-сетне достигнаха Овала.
Рейт слезе пръв от колата. Траз се шмугна край него и се хвърли върху черния, притаен в сенките силует. Блесна метал и Рейт се просна на земята, но не успя да се изплъзне на яркото виолетово сияние. Нещо, наподобяващо нагорещен чук, го халоса по главата и той остана да лежи зашеметен, докато Траз се боричкаше с убиеца. Анахо пристъпи напред с извадено оръжие. Стоманеното острие се стрелна като жило и прониза мъжа в рамото. Оръжието му изтрополи на калдъръма.